София. Рано да се твърди, че има рестартиране на българо-руските отношения, но е очевиден стремежът да се стъпи на една по-позитивна основа. Това каза Любомир Кючуков, директор на Института за пазарна икономика и международни отношения, бивш зам.-министър на външните работи в интервю за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“. Според него тепърва ще се види дали това ще започне процес или ще остане епизод. „Посещението на Медведев може да се анализира в два плана. Двустранен и геополитически. Първият беше водещ за осъществяване на самата визита, а вторият определяше рамката, в която тя се проведе. Ако говорим за двустранния план, то като че ли този път може да се говори за нещо по-различно. Това е очевидното желание от българска страна този път нещата да започнат да се случват. С други думи един достатъчно ангажиран български подход. Не става дума само за газ, въпреки че той се превърна в централна тема. Говорейки конкретно за енергийните проекти и по-скоро за „Турски поток“, очевидно интересът е български и съответно България трябва да осигури изпъленинето на европейските изисквания“, коментира Кючуков. По думите му от друга страна е съгласието в рамките на самия ЕС за осъществяването на този проект. „Бих казал, че условията днес са по-благоприятни, отколкото случая с „Южен поток“. Германия засега удържа „Северен поток“ срещу силния политически натиск, като включително създава и прецедентна база за съвместяването му с европейските изисквания“, каза Кючуков.
„В двустранен план е все още рано да се твърди, че има реално рестартиране на отношенията след обявените амбиции в тази посока през май 2018 г. по време на посещението на българския президенти премиер“, каза още Кючуков. По думите му поне е доста очевиден стремежът да се стъпи на една по-позитивна основа. Според него всичко това, което се е натрупало в двустранните отношения е функция от геополитическия ракурс. „Бих казал, че тук вече действително на България предстои да се определи къде стои, но изборът не е този. Той е друг. Не става дума за избор между Европа и Русия, както често се внушава. Реалният избор все повече се очертава между проевропейското и проатлантическото начало в самата Европа. Дотолкова, доколкото избор за България между Европа и Русия на практика не съществува. България отдавна е член на ЕС и НАТО и няма сериозна политическа формация, която да поставя под въпрос това членство, още по-малко замяната му с нещо по-различно“, обясни Кючуков.
Според него от друга страна този въпрос е вътрешно генериран. Кючуков отчете, че той се използва изцяло за вътрешнополитически цели. Той посочи, че това има негативен бумерангов ефект върху България и се налага страната ни да се оправдава от рода на това, че не е „Троянски кон“. „Реалният избор на България вече е друг и той е свързан с динамиката в евроатлантическите отношения, с прегрупирането вътре. От гледна точка на Европейскат асигурност в Европа все по-ясно се оформят две визии. Първата бих я нарекъл проатлантическа, която вижда основните рискове за сигурността си от страна на Русия, в този смисъл тя е антируска“, допълни Кючуков и визира Прибалтика и Полша. Кючуков обясни, че втората част от Европа търси взаимодействие с Русия – Германия, Франция и страни от Централна и Южна Европа. „Тук е изборът, който трябва да направи България – в коя от двете визии тя вижда повече надежди за своята сигурност“, каза още Кючуков.
Милослава АНГЕЛОВА