Людмила Гюрова, природозащитник: Церът в село Рани луг е свидетел на Ньойския мирен договор, когато изконно българско население остава в сръбска територия
София. Церът расте на погранична зона, свидетел е на Ньойския мирен договор, когато голяма част от българските територии, населени с изконно българско население по Западните покрайнини, остават в сръбска територия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Людмила Гюрова, съпруга на Пенко Янков, номинирал цера в село Рани луг, Трънско за конкурса Европейско дърво на годината 2019. „Ние сме в една и съща езикова област. Диалектът в Западните покрайнини, в Трънско, е идентичен, което свидетелства, че там наистина живее българско население“, посочи тя. Гюрова обясни, че вековният цер се намира до църквата „Св. Николай“. „Никой не знае дали първо е построена черквата „Св. Николай“ или първо е поникнал вековният цер в трънското село Рани луг“, коментира тя. „Черквата в Рани луг е датирана към 15-16 век от учените историци. Местните претендират, че е от 13 век“, посочи Людмила Гюрова. „Другото интересно при нея е, че тя е изписана от Захари Зограф, заедно с църквата в село Насалевци“, допълни Гюрова. „За съжаление, към момента стенописите са много избледнели, което означава, че реставрацията е трудна и в голяма част невъзможна. Отпред в олтара са запазени икони, които са от по-ново време, които също така представляват историческа ценност“, коментира тя. „Черквата до дървото е с много интересна архитектура, бих казала рядко срещана. По принцип по времето на турското робство църквите са строени на нивото на земята, за да бъдат прикрити от вражеско око. В редки случаи се иска разрешение и бива разрешавано от Османската власт да се построи надземна черква. Вратите на храмовете се построяват умишлено по-ниски, за да не може турчин да влезе на кон и да опорочи светинята. Църквите в Рани луг и село Насалевци са именно такива. Поискано е разрешение да бъдат построени над земята“, разказа още Людмила Гюрова. Теодора ПАТРОНОВА