София. Банско е селище с богати духовни традиции. Това каза за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ уредникът на Музеен комплекс – Банско Мая Амиджева. Домът, в които се намира къщата-музей посветена на Никола Вапцаров в Банско не е родният му дом, обясни тя. Там той се мести заедно със семейството си, когато е на около три годишна възраст. Уредникът каза още, че поетът е роден в дома на родителите на майка си, понеже баща му по това време участва в освободителното движение на този край. Амиджева припомни, че селището е освободено от турско робство пред 1912г. Майката на поета завършва образованието си в Американския колеж в Самоков. След това работи като учителка, но след появата на първородния й син се отдава изцяло на семейството си и грижите свързани с него. Мая Амиджева разказа още, че в къщата – музей „Никола Вапцаров“ се съхранява тефтер, в който поета е помолил майка си да напише послание, преди той да замине да учи в Машинно-морското училище във Варна. В бележника пише: „Бъди крепък и мъжествен, и нищо световно да не срути основата на характера ти, който вярвам е добър. Майка ти.“ Свободолюбието си най-вероятно малкия Никола наследява от баща си- Иван Проданичин, който заедно с четата на Яворов освобождава Банско. Никола Вапцаров се жени и има едно дете, което кръщава на баща си – Йонко. За жалост то се разболява и умира преди да навърши годинка. „За да създаде човек поезия, актуална и днес, трябва да е минал през много беди“, коментира тя. Последната експозиция в къщата – музей е от 1992г. и е ръководена от режисьорът Въло Радев. В музея се пази и люлката, в която е отгледан малкия Никола. Любимата песен на поета е била „ Ой, кога видиш темна ми е мъгла паднала“, разказа уредникът на музейния комплекст. В Банско е родната къща на още един Никола – Никола Поппетров Бенин, по-късно наречен Неофит Рилски. Къщата-музей „Неофит Рилски“ разполага с богата документална експозиция, която разказва за книжовната му дейност, каза още Мая Амиджева. Тя обясни, че къщата е възрожденска постройка, разполагаща със скривалище, водещо до задния двор. Сградата разполага и с така наречените „бойници“ – отвори, през които се стреля. Освен това в сградата се е помещавало и килийно училище, в което бащата на Неофит е преподавал. Тя припомни, че в книжовния език и първата българска граматиката, която създава Неофит Рилски, той е искал да събере живата народна реч. „За да научим младите хора да обичат и уважават родният ни език и писменост е нужно да се връщаме към личности и родолюбци като Неофит Рилски, които посвещават живота си в името на народа“, каза още тя и добави, че за щастие по-голямата част от младите хора днес пишат на правилен български език.
