София. Разбираме, че копираме модела на нашите родители, след като самите ние имаме деца. Това каза семейният консултант и терапевт Мая Манева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Международния ден на семейството. „Детето е продукт на семейната среда, на атмосферата, на начина, по който се случва и общуването в семейството, както и всички онези ангажименти, с които сме заети“, заяви Мая Манева. Тя подчерта, че то копира всичко, което ние правим – както начина ни на изразяване, така и емоциите и мислите ни. „Детето реагира веднага на всяка една промяна, което е добре, защото то реагира и на позитивната промяна. Когато работя с хора, за промяна на моделите на общуване, се забелязва една моментална позитивна реакция в поведението на детето. Трябва да знаем, че не това, което говорим на детето, а начинът, по който ние самите се държим към него, а и помежду си, като родители, е от значение, за това какво ние ще наблюдаваме след това в детето“, посочи семейният консултант и терапевт. Тя подчерта, че децата преживяват по свое му абсолютно всичко, което става в семейството. „Въпросът е, дали това ще бъде изговорено или не, и дали ще има интерес към неговите преживявания и мисли. Както и дали то ще бъде чуто и разбрано. Това е от значение. Иначе децата, дори на крехка възраст – на 2-3 година, те вече имат своето мнение, макар и да не могат да изразят това, което става в семейството и реагират на атмосферата в него“, каза Манева.
По думите ѝ животът в семейната среда бележи човека по отношение на ценности и на възгледи - на начина, по който той гледа на живота, и по който постига целите си. „Всичко това се формира, докато все още сме в семейната среда. Излизайки от нея, ние не ставаме различни хора, ние излизаме със същите тези ценности и модели на мислене и поведение. Именно за това, влизайки в нови контакти, връзки и взаимоотношения, ние в голяма степен пресъздаваме това, което сме видели от нашите родители. Без значение дали ни харесва или не“, поясни семейният консултант, като допълни, че това се случва, защото нямаме друг модел. „Ако ние не харесваме модела на общуване на нашите родители, за да създадем нов модел, това изисква време и усилия, за да променим това, което не ни харесва. Много хора нямат това време и не влагат тези усилия, докато не се опарят, така да се каже, от живота. Ние не ставаме нови хора моментално след излизането от нашето семейство“, посочи Манева. Според нея обикновено това го разбираме, след като самите ние станем родители, защото тогава най-осезаемо повтаряме моделите на нашите. „Поведението, което копираме, може да е като комплекс от образа на двамата родители, а може да са повече черти на единия или на другия родител, но така или иначе тогава стават най-видими тези начини, по които ние сме сформирали моделите, които имаме като общуване и мислене“, каза още тя.
Ирина ИВАНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”