Срещата във Вашингтон се превърна в поредна арена за размяна на остри реплики и маневри между представителите на САЩ и Германия. Темата остана във фокуса на медиите в европейската страна. Водещите германски печатни издания се разделиха по въпроса чия е вината за ескалиращия конфликт между двамата съюзници в НАТО – на Берлин или на Вашингтон. Агенция „Фокус“ представя по-интересните коментари в пресата.
Der Spiegel се опитва да намери отговор на въпроса дали „Германия ще разбие НАТО“. Водещото в страната издание припомня, че съюзниците в Алианса обвиняват германците за това, че са „съсипали техния съюз със скъперничеството си“. Същевременно привежда доказателства в подкрепа на тезата, че Вашингтон няма да се задоволи единствено с постигането на целта за отделяне на 2% от БВП на страните за отбрана.
Електронното издание на германското списание Focus публикува статия, посветена на 70-ата годишнина от създаването на НАТО и кризата в организацията, която според редакцията е свързана с идентичността й. Заключението е, че критиката на Вашингтон към Берлин е сигурен белег за това, че американците искат да предефинират ролята си на водеща сила в Алианса. Същевременно обаче германците не са в състояние да станат техен наследник.
„Създаването на НАТО бе утвърждаващия живота отговор на Запада на Йосиф Сталин, който се готвеше да изкове Европа като васален на СССР континент. НАТО - със своите икономически ресурси и идеалистични ценности - се противопостави на Варшавския договор и неговата идея за „социализъм на бесилката", припомня изданието думите на френския писател и философ Албер Камю.
НАТО дължи своята мощ и жизнена сила на САЩ – тогава и сега. Повече от 3,2 млн. войници, 18 115 танкове, 21 125 бойни самолета и 1799 военни кораба са в ръцете на държавите от Алианса - около 40 процента от тях са на САЩ. Като „бонус“ е и тяхната атомна бомба, 150 броя от които са разположени в Европа, включително в Германия, подчертават от редакцията.
„Западът винаги е дължал съществуването си както на своите ценности, така и на своята устойчивост. Тази двойственост очевидно вече не издържа. Америка не желае, Германия не е в състояние да спазва ангажиментите, поети донякъде и заради нея. Въпреки че външният министър на ФРГ Хайко Маас обеща вчера Вашингтон, че светът „може да разчита на Германия“, всички знаят, че обещанието на Меркел за отделяне на 2% от БВП на страната за отбрана отдавна отдавна е осребрено. Няма бюджетно планиране, което да доведе до тази цел. Голямата коалиция не желае да прави тези разходи“, пише изданието.
Според Focus САЩ вече имат нови стратегии. Първата е концепцията за „мека сила", формулирана от професор Джоузеф Най: стратегия за културен обмен и дипломатическо сближаване, използвана от предшественика на Тръмп Барак Обама. Днес Европа е военно джудже, но мек гигант. Втората концепция се основава на изкуствената архитектура на режима на санкции на глобално ниво, който трябва да попречи на вероятния нападател да разшири потенциала си за атака. „Предпочитаното оръжие на сегашния американски президент все още не е картечницата, а кутията с инструменти на икономическите винтове“, обобщават от редакцията.
В статия за националния ежедневник Die Welt германският журналист Михаел Щюрмер споделя притесненията си от нежеланието на Берлин да се отнесе сериозно към военните задължения, произтичащи от членството на страната в НАТО. И ако в годините на Студената война Алиансът можеше да разчита изцяло на САЩ, то в днешно време безотговорността е пагубна. В крайна сметка, европейците сами навлязоха в постсъветското пространство, но не са способни да се защитят от ответни действия на Русия, предупреждава Щюрмер. „НАТО е създадено преди 70 г. Днес успешният преди години Алианс е под заплаха – при това тя не произтича от държавния глава на САЩ Доналд Тръмп, а от страна на ФРГ“, пише авторът на материала.
Щюрмер привежа кратка справка на приноса на НАТО и в частност на САЩ за възстановяването на следвоенна Германия, а след това – за икономическия й възход и сигурността й. „Но благодарността е чувство, което не остава дълго във времето. Това се отнася както за отношенията между хората, така и за тези между страните и нациите. НАТО и ФРГ на практика възникват едновременно“, подчертава авторът.
Отбелязвайки, че ситуацията в света е различна от тази преди няколко десетилетия, Щюрмер пише: „Във времена, когато Русия практикува хибридна война, е възможно много и малко. Освен това живеем в свят, в който външната политика на САЩ се гради съответствие с „туит“-импровизации на Белия дом – нещо, което преди години бе просто немислимо. Студената война е в миналото и няма място за носталгия по него. Но след нейния край предсказуемостта на големите конфликти, засягащи световната политика, също остана в миналото“.
„Днес в региона на Атлантическия регион няма недостиг на предупредителни сигнали. Всички (САЩ, но най-вече Европа) имат усещането, че „срокът на годност“ на НАТО е изтекъл. Северноатлантическият блок стана жертва на собствения си успех. Сегашното поколение вече не разбира, че Алиансът сам по себе си не е в състояние да създаде сигурност и стабилност“, е заключението на Щюрмер.
На първо място, това разбира Германия, чийто политически елит традиционно подкрепя решенията на срещите на НАТО, за да направи след това противоположното на тях. Подобно отстъпление в лоялността ще остане без последствия за известно време – но не и завинаги“, алармира авторът.
„Това е нещо като обичайно състояние… Това, което повечето европейци не искат да признаят пред себе си, направи публично австрийският министър на отбраната. Той мисли и действа в съответствие с принципите на вечно непоклатимия неутралитет на своята страна. Но в презентацията си за плановете за 2019 г. същият министър описа какво се случва с една фраза: неговата страна, оставена сама на себе си, просто не може да се защитава“, подчертава Щюрмер.
„Същото може да се каже за повечето съюзници на НАТО. Новината за състоянието на Бундесвера разкрива бездната на небрежност и слабост. И някой вижда в тях и нещо по-лошо, а именно следната неприятна ситуация: ние сме само ограничено, условно защитени“, допълва авторът.
„САЩ продължават да бъдат незаменима страна, когато става въпрос за европейска сигурност и стабилност на мерките, предприети за нейната защита. Прощалната реч на американския министър на отбраната Робърт Гейтс в Брюксел отреди 10 години се превърна в предупреждение за европейците – те ще бъдат изправени пред трудни времена. Войните на Балканите през 90-те години на миналия век, НАТО все още можеше да ограничи и да спре. Но активното разрешаване на конфликти е явление от миналото“.
В заключение Щюрмер пише: „Колко сериозна е ситуацията, показа статия на Валтер Ръсел Мийд, водещ американски експерт по външната политика, за списание The Wall Street Journal. Там той посочи, че не Тръмп унищожава НАТО, а самите европейци и по-точно - Федерална република Германия.
В редакцията на берлинския ежедневник Berliner Morgenpost са обезпокоени от изострянето на тона между Берлин и Вашингтон. Според изданието ситуацията е безпрецедентна в историята на двустранните им контакти.
„В отношенията между ФРГ и САЩ винаги е имало върхове и спадове. Лошата химия между германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Доналд Тръмп е очевидна от самото начало на контактите им. Някои биха казали: нищо ново! След което ще припомнят за напрегнатите отношения между Джералд Форд и Хелмут Шмидт през 70-те години на миналия век или за тези между Джордж Буш и Хелмут Кол през 80-те и 90-те години на XX век. Истината е, че германско-американските отношения никога не са били на по-ниско ниво, колкото в настоящите дни“, пише Berliner Morgenpost.
Дори и в периоди на повтарящи се влошавания на контактите между Берлин и Вашингтон същността на трансатлантическото партньорство никога не е била поставяна под въпрос. Дори по време на кавгата между американския президент Джордж Буш и германския канцлер Герхард Шрьодер за войната в Ирак през 2003 г., сътрудничеството по линията на НАТО работеше точно както и сътрудничеството между разузнавателните служби на двете страни. Всичко е различно при американския президент Доналд Тръмп. Германия - изглежда - е една от любимите му цели. Дори честването на 70-ия рожден ден на НАТО се превърна в арена за изобличаване на „грешките“ на германците.
От редакцията привеждат списък на основните въпроси, които внасят напрежение в отношенията между Вашингтон и Берлин: разходите за отбрана, строителството на газопровода „Северен поток-2“, санкциите срещу Иран, казусът с китайския гигант „Хуавей“, търговията и митата за автомобилното производство. Натрупването на подобна серия от проблеми в двустранните контакти между Германия и САЩ е без аналог в историята, предупреждават от редакцията.
Редакция: Тереза Герова
