Видин. В зората на Българското Възраждане Софроний Врачански се опитва да подготви бъдещия политически елит за избора на най-доброто от човешкия опит, каза за Радио „Фокус“ – Видин Маргарита Радулова, уредник в Регионалния исторически музей във Видин. Тя посочи, че на 11 март Българската Провославна църква почита паметта на Свети Софроний Врачански. „Във Видин Софроний Врачански се установява в периода между 1800 и 1803 година . Тук той ползва богатата вакъфска (обществена ) библиотека на Осман Пазвантоглу. Софроний получава възможност да се запознае с ръкописи и преводни (гръцки, руски, румънски и др.) книги, което стимулира творческото начало у него“, каза Радулова. Тя допълни, че той превежда и компилира от съчинения на гръцки, руски и царковно-славянски своите два Видински сборника, които се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„По своя характер сборниците наподобяват разпространените през 18 в. дамаскити (сборници със смесено съдържание). Първият сборник е със заглавие „ Поучене и словосказания на праздников Господних и на Богородничнъих и на богоугоднъих Светъих“ – 79 религиозно-морализаторски слова и пропоповеди по календарни дати на византийската година: от август до септември. Този сборних е завършен на 28 май 1802 година. Той е заимстван от различни руски образци, но основно от „Собрания разнъих поучительнъих слов“ на Гедеон Криновски, придворен духовник на Екатерина II Велика“, посочи Маргарита Радулова. Тя обясни, че вторият сборник е писан почти едновременно с първия и е озаглавен „Разкази и разсуждения“, завършен е на 6 юни 1802 г. В него Софроний включва кратки нравоучителни повести. Прави частичен предвод на „Театрон Политикон“ на Амброзий Марлиан . От гръцко издание на Йоанис Аврамиос за пръв път в България превежда през гръцки език части от източния арабски сборник на „Хиляда и една нощ“, прави и първия превод на Езоповите басни от новогръцки на български по изданието на Йоанис Патусас – Веденция, 1766 г.
„Вторият сборник има изключително нравствено-поучителен характер. От текста на „Театрон политикон“ българите по онова време научават къкви типове държави има“, допълни Маргарита Радулова.
Анна ЛОЗАНОВА