София. Трохите от питката за Бъдни вечер не се изхвърлят, а на другата сутрин се събират и с тях се хранят птичките. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите (НБСХС). „Моето семейство от години - откакто аз се помня, а и преди това, си прави содена питка. Българският народ е издигнал на пиедестал бялата пшеница, защото точно като такъв израз тя присъства в наричанията и песните на Коледарите – пшеницата да е бяла. Брашно тип 500, от български производители и от българска пшеница, темперирано няколко часа преди това и пресято, се слага в топъл съд. Това означава, че съдът е или дървен, или вече има по-изкуствени материи, но даже и да е стъклена купата е добре. Но е важно да не е метална, защото металът предразполага едни други химически процеси, които не са добре дошли в този момент. Прави се леко кладенче, содата се пригася с малко ябълков или винен оцет”, заяви Кукушева и посочи, че целта на това пригасяне е да не разнася ароматът на сода бикарбонат.
„Оттам нататък добавяме приготвена малко хладка вода и щипка сол и захар, за да запомним, че доброто и злото вървят ръка за ръка в живота, но ние трябва да изберем на коя страна да застанем. Замесва се до плътно тесто, като е възможно и да се добави лъжичка олио, което играе ролята на емулгатор. Просто питката става по-еластична, а не ронлива. Тя се замесва от най-възрастната жена във фамилията, защото тя е обградена от най-много почит, от най-голям житейски опит, нейната мъдрост е неоспорима и уважението към нея е абсолютно респектиращо. Но не е зле и младите жени да я помесят малко след нея и наум да наричат най-хубавите и желани човешки ценности за членовете на своето семейство. Последни в месенето и в оформянето на визията на питката са най-малките, които със своите ръчички и с малко помощ оформят слънцето, ралото, кончето, житото – една пъстра картинка на българските ниви и на стопанския двор с идеята да има благодат, да се множи имането и хората да се увеличават в съответната фамилия. Разбира се, има семейства, които замесват питката с мая, някои със суха, други – с жива мая, трети я замесват с квас. Содената питка не изисква втасване, а питката с мая и квас е добре да се изчака в рамките на около 40 минути, добре загърната с мокра кърпа на топло място, за да може да се развие тестото. Важно е наричането и изчакването горещата питка да се постави последна на трапезата. Хубаво е да има специална кърпа, с която да се загръща хлябът”, каза още Кукушева и посочи, че трохите от питката не се изхвърлят, на другата сутрин се събират и с тях се хранят птичките.
Кукушева обясни още, че няма наблюдение върху това, дали съвременните домакини приготвят питката сами или предпочитат да я купуват от магазин. „Разнообразен е животът и не мога да кажа накъде клонят везните. И слава Богу, всъщност разнообразието споява повече отколкото формалното клиширане на един и същи процес. Но прави впечатление, че се разменят рецепти в интернет пространството и социалните мрежи и има много домашни клипове на млади жени, които приготвят питката за своето семейство. „Назад към традициите“ е едно от посланията на 21 век. В това не просто няма нищо лошо, напротив, силата на традициите е крайно необходима, за да можем да не губим собствения си баланс в динамичното време, в което живеем“, каза още тя.
Теодора ПАТРОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”