Д-р Ивиан Бенишев, директор на дирекция „Медицински дейности“ към Министерство на здравеопазването, отбеляза от своя страна, че за проблема с нападението над медици трябва да се говори. "Трябва да се говори за това, че медицинските специалисти са хора с достойна професия, трябва да се обяснява какво те правят за обществото", каза той. По думите му министерството ще продължи с всичките си усилия срещу агресията над медици, включително с оборудването на спешните отделения с видеонаблюдение.
Д-р Нели Нешева, член на УС на БЛС, коментира, че е недопустимо хората, които се грижат за нашето здраве, да стават заложници на собственото си призвание. Тя заяви, че е недопустимо всяка година жертва на физическа агресия да стават 70-80 представители на медицинското съсловие, а осъдените да са по-малко от 5 на година. Д-р Нешева отчете, че през 2015 г. нападнатите медици са 47, през 2016 – 28, а през 2017 г. само за първите 6 месеца – 25.
Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната помощ, коментира, че кампаниите срещу агресията над медиците са необходими, защото е нужно самото съсловие да покаже, че се бори за това да не бъде обиждано и бито. Тя заяви, че медиите трябва да спрат да правят сензации от случаи, в които правораздавателната система и органите не са се произнесли. Според нея трябва да се популяризират добрите примери.
Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация на закрила на пациентите (БАЗП), подчерта, че трябва да се изисква срок, в който медиците ще имат паник-бутони. По думите му е очевидно, че с декларации и форуми няма да се намери решение, затова е важно институциите да се ангажират с конкретни срокове по набелязаните мерки.
Д-р Антония Григорова, експерт по управление на конфликти в медицинската практика, обърна внимание, че проблемът с агресията над медиците има две страни, защото на практика няма непровокирано насилие. Тя посочи, че трябва да се работи в посока подобряване на комуникацията между пациентите и медицинските лица.
Според Мария Петрова, адвокат по медицинско право, не е достатъчна промяната в закона и увеличаването на наказанията за нападение над медици, за да бъдат спрени те. "Как очакваме държавата да инициира нещо, ако самите ние не се виждаме в ролята на жертва?", запита тя. В рамките на дискусията бе приет и призив към институции и политици за мерки срещу агресията над медици. Призивът е адресиран до председателя на Комисията по здравеопазване и депутат от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, до главния прокурор Сотир Цацаров, до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, до министъра на вътрешните работи Младен Маринов и до председателя на НСОРБ инж. Даниел Панов и синдикални организации. „Ние, медицинските специалисти, не се чувстваме достатъчно защитени по време на изпълнение на професионалните ни задължения. Очевидно е, че само мерките в Наказателния кодекс не са ефективни. Затова апелираме да се предприемат действия в много шриок мащаб, с участие на цялото ни общество, за превенция на вербалната и физическата агресия срещу медици“, се посочва в призива на асоциацията. От асоциацията апелират да се провеждат широки обществени дискусии по темата да се инициират законови промени, които да дават възможност при по-леки прояви на агресия на нарушителите да се налага не само с административно наказание, но и да полагат определени часове общественополезен труд със съдействието на общините.
От асоциацията искат още по-голяма сигурност на медицинските екипи, паник-бутони, анализ на конфликтните точки в работния процес и набелязване на мерки за превенция, както и осигуряване на медицинския персонал за подобряване на комуникацията и управлението на конфликти и изготвяне на пана с позитивни послания за диалог и доверие между медици и пациенти.