Бургас. Най-популярната легенда в Странджанския край, свързана с иманярството, е тази за златото на Вълчан войвода и Поп Мартин. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас. По думите му тези легендарни личности са много популярни освен в Странджанския край, също така и в районите на Източна Стара планина. „Има една част от иманярите, които вярват в тези легенди. Постоянно търсят нишани в планината, а освен това им се привиждат различни образувания в скалите – полегнали мечки, мишки, издялани букви и други. В момента, в който забележат тези знаци, иманярите започват да копаят, за да открият злато. Искам да подчертая, че тази част от иманярите, които вярват на различните легенди, е различна от тази част от тях, която използва машини, разкопава могили, крепости и други. Първата група са хора, които търсят големи съкровища, които, според тях, в миналото са били заровени от Вълчан войвода, например“, отбеляза Николов. Той добави, че преди около 20 години са били отпечатани много иманярски карти, които бързо са се разпространили из цялата иманярска общност, но се е оказало, че те са фалшиви и са се продавали на „запалените“ т.нар. малджии. „Много хора се подлъгаха по тогавашната мода, естествено, никой от тях не намери съкровище. Виждал съм невероятни неща, направени от тези иманяри – огромни дупки, пробити скали, а в Котленско станах свидетел на това как семейство – дядо, баща и син, бяха направили 7-8-метрова дупка, твърдейки, че там има съкровищница от римско време“, добави Николов. Според него, ако се вярва на иманярите, в България има хиляди тонове заровено злато. „Тези хора нямат критическо мислене, не правят сравнения, анализ и не задават допълнителни въпроси преди да се доверят. Не може да се вярва на всичко, което се каже. По-интересното в случая е как са се формирали тези предания и легенди. Това е фолклор, роден по нашите земи, и той трябва да се разучи добре“, каза още Николов.
Мария ПОПЧЕВА