Бургас. На Еньовден китките задължително трябвало да бъдат отбелязвани всяка със собствен символ, за да може после момата да си я разпознае. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Милена Дренчева, секретар на Читалище „Просвета – 1914“. По думите й са се слагали различни пръстени, трева, метличина или клас жито. След като се донесе водата, едно момиче се забражда с шарена кърпа и поема различните китки. Момичето потапя цветята в бакър, който се поставя да пренощува под цъфнал трендафил. Вярва се, че всякакви неземни сили играят около него – самодиви и русалки, за да направят водата магическа и тя да сбъдне желанията на всички моми. „Сутринта на 24 юни, още преди да е изгряло слънцето, се ходи на висок баир, на който момите завързват кръстовете си с билката жилавика, за да не ги болят кръстовете, когато жънат или копаят, защото в древността поверието е било такова. Търкалят се по поляната за здраве, като така посрещат слънцето“, добави Дренчева. По думите й след това момичето, което е потопило китките, сяда край бакъра със завързани очи и започва една по една да вади китките, а старите жени, които седят наоколо, започват да наричат всяка една мома с различни наричания и се вярва, че всичко това ще се сбъдне. „Обичаят Еньова буля завършва вечерта на самия Еньовден, когато момите донасят горски съчки, запалват огън и го прескачат за здраве“, добави Дренчева. Тя поясни, че за 4-та година обичаят се възпроизвежда в местността „Чадъра“ край село Стоилово, която с живописността и красотата си допринася за възраждането му и за това положителната сила, която той носи, да се предаде на всички, участвалите в него.
Мария КУРТЕВА