Благоевград. Повече от 100 фигури са изобразени в 20-те сцени на кръста, който представяме в изложбата „Атонска светиня“. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Милена Карамфилова, уредник в отдел „История на България ХV – ХІХ век“ при Регионален исторически музей - Перник по повод изложбата, която ще гостува в Историческия музей в Благоевград. По думите ѝ това е една нестандартна изложба. „Преди години в нашия музей възникна практика в изложби да се представя само един експонат, дори така бяхме озаглавили този вид изложби „Един експонат – една изложба“. „Атонска светиня“ е от този тип, като изложбата съдържа само един експонат и това е напрестолен кръст. Изработен е от кипарисово дърво. Върху двете си лица и странично в кръстните рамена, в тяхната дебелина са разположени 20 сцени. Това е едно представително произведение на църковната миниатюрна дърворезба, което в периода между XV и XIX век се развива предимно като монашеско изкуство“, каза още Карамфилова. Тя добави, че се е работело в манастири, а самият кръст е много впечатляващ с това, че върху своите много малки размери – вертикалното му рамо е високо 23 см, а хоризонталното е 15 см, са събрани 20 сцени, включващи повече от 100 фигури. „Наистина много изящна изработка, работено е с много фини инструменти. А иначе от двете страни на кръста са представени предимно сцени от Новия завет като Благовещение, Рождество Христово, Преображение Господне, Възкресяването на Лазар, Сретение, Вход Господен в Йерусалим, Възкресение Христово, Възнесение и Разпятие Христово. Двете сцени Разпятие Христово и Рождество Христово са централни и са малко по-големи като размери. Странично, в кръстните рамена пък са представени старозаветни сцени. Над всяка сцена имаме и надпис на гръцки език“, добави Карамфилова. Тя отбеляза, че според своята разработка и стилът на изображенията, този кръст се отнася към края на XVI и началото на XVII век. „Датировката е направена от проф. Елена Генова от Института по изкуствознание към БАН и Пенка Желева, дългогодишен уредник към РИМ – Перник. Те публикуват съвестно кръста в известия на РИМ – Кюстендил. Основават се на това, че има много малко застъпена интериорна среда, почти няма сгради или много слабо присъстват, а фигурите са много плътно подредени една до друга. Това е характерно именно за дърворезбата от този период. Предполага се, че тази декоративна система всъщност произлиза от типа на разцъфналия кръст, при който разбира се има много повече изобразителни полета“, посочи Карамфилова. Според нея този тип се свързва с легендата за цветята, които се намирали при кръста, на който би разпънат Иисус Христос.
Ливия НИНОВА