Бързото нарастване на напрежението между Иран и страните от Персийския залив, разбира се, е продължение на това между САЩ и Иран. Сега всички са развълнувани: в Персийския залив ще избухне горещ конфликт? Ще воюва ли Иран със Саудитска Арабия? Ще стигне ли до войната между САЩ и Техеран? Веднага отговарям: не обръщайте внимание на всичко това. В края на краищата, има твърде много причини горещата война да не бъде разпалвана.
Ерата на войните приключи
На първо място, вече не живеем в епоха на горещи войни между държави. Преди няколко месеца се чуха красящи: „между Северна Корея и САЩ ще избухне ядрена война“. И какъв е резултатът? Случаят е решен. В това, разбира се, играе роля и доктрината на Тръмп „Америка на първо място“. Него го вълнува ограничаване на максималното използване на американските средства и енергия зад граница и съсредоточаването върху вътрешните проблеми. Затова той ще бъде последният, който ще концентрира военна сила в Близкия изток.
Между другото, затова Тръмп, от една страна, налага санкции срещу Техеран и изпраща военни кораби към Персийския залив, а от друга - открито казва: "Обадете ми се!" Това не е шега, преди четири дни Тръмп каза: "Иран трябва да направи следното: нека ми се обадят, да седнем, да поговорим и да сключим честна сделка. Не искаме да навредим на Иран". И за да се обади Иран, Тръмп даде телефонния номер на Швейцария! Във връзка с това е ясно, че Тръмп ще продължи да се опитва да сложи Техеран на колене - но само с икономически и дипломатически атаки.
***
Освен това Вашингтон не е единен отвътре. Докато самият президент се противопоставя на военния вариант, "ястребите" в непосредствена близост до него, предимно съветникът по въпросите за националната сигурност Джон Болтън (който стои зад нахлуването в Ирак през 2003 г.), го принуждават да го реализира. Последният пример за това, което се случва накрая, видяхме във Венецуела, и то беше: нищо.
***
Иран също няма сили да се бори. Иранците са под натиска на тежестта на санкциите. Изявлението на президента Хасан Рухани, съгласно което "скоро ще имаме още по-сложни проблеми, отколкото по време на войната между Ирак и Иран", е ясен знак за това безсилие. Затова и в бъдеще Иран ще даде отговор само чрез ливанската "Хизбула", хуситите в Йемен или шиитските групировки в Ирак и Сирия.
Международните баланси също са в полза на Иран. Докато Тръмп се оттегли от ядрената сделка с Иран преди година, Европейският съюз категорично подкрепя сделката. Преди няколко дни външните министри на ЕС се събраха в Брюксел и направиха изявление: "Ние силно подкрепяме споразумението". Държавният секретар на САЩ Майк Помпео внезапно посети Брюксел и това показва загрижеността на САЩ за несъответствието в позициите на Вашингтон и Брюксел. Освен това Иран използва тези различия.
***
Още един стълб от международните баланси формира негласното споразумение на руския президент Владимир Путин с Тръмп за Иран. Помпео посети Русия и се срещна с лидера на Кремъл. Това е първата среща на високо равнище между двете страни от юли 2018 година.
Причината е следната: преди Русия и Иран стояха единно зад президента на Сирия Башар Асад. Но когато Путин гарантираше интересите си в Сирия, Техеран не се нуждаеше от него. Всъщност руският презисент е изключително загрижен за влиянието на Иран в Сирия. Нещо повече, през изминалия месец пресата отрази информация, че той е постигнал споразумение с израелския премиер Бенямин Нетаняху за изтласкването на Иран от Сирия. И това не може да бъде ясно на Тръмп. Затова Помпео посети Русия и по същество рекламира това скрито споразумение.
Добавете към всичко това Китай. Непосредствено преди Помпео да се приземи в Русия, китайският му колега беше там. Очевидно, ръководителят на китайското външно министерство посети Русия преди пристигането на държавния секретар на САЩ, за да каже: "Сега и ние сме в тази картина и без нас няма да постигнете нищо".
***
Накратко, светът, в който живеем, не е нито еднополюсен, нито биполярен. Центровете на властта стават все повече и повече. Като се има предвид и недържавните групи, става очевидно, че при този сценарий, с толкова много фактори, нито Тръмп може да действа както иска, нито две държави - да се сражават в битка.
За Иран опасността е преминала. Но не напълно. От една страна, санкции, от друга - скъпа война в Сирия ... В един момент Техеран вече няма да може да се съпротивлява и бавно ще започне да се оттегля. Но ще се стигне ли до промяна на режима? Ще видим.
Превод и редакция: Тереза Герова
