Варшава. На Балканите политиците се оказаха по-смели от историците. Сега е време да променим и учебниците, защото трябва да казваме истината на младите хора, а не да пренебрегваме общата си история и да ги учим на национализъм. Това послание отправи вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева във Варшава на срещата на външните министри от Берлинския процес, съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи.
Форумът има за цел да подготви Срещата на върха на Берлинския процес за Западните Балкани през юли в Познан, като министрите обсъдиха и двустранните въпроси в региона в честен и откровен разговор.
Българският първи дипломат се фокусира на актуалните двустранни отношения с Република Северна Македония, тъй като по общо признание на всички нейни колеги точно те се оказаха стимул за европейската интеграция на целия регион. „Всички на Балканите сме много емоционални хора и така беше по време на преговорите за Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония, но накрая постигнахме положителни резултати. Крайъгълният камък в двустранните ни отношения е общата история. Една трета от българите всъщност имат корени от географската област Македония и във всяко семейство има поне един прародител, който е пролял кръвта си за Освобождението на Македония”, посочи Захариева.
„Увеличиха се стокообменът и туристите. Ние бяхме едни от едни от първите, които ратифицирахме договора на Република Северна Македония за членство в НАТО. Хората от двете страни на границата искат да се свързват. Но има още много път да се извърви по отношение на общата ни история - направихме двустранна мултидисциплинарна комисия, но понякога виждам повече воля от правителствата, отколкото от членовете на тази комисия от македонска страна”, добави Захариева.
„Първо решихме отворения си въпрос с нашите съседи от София, след това с Атина. С Катя работихме много, тъй като регионът е много богат на история, но понякога не успяваме да я използваме, за да гледаме в бъдещето", каза министърът на външните работи на Република Северна Македония Никола Димитров. „Взаимното доверие е много важно и мисля, че успяхме да постигнем това с Катя. По време на преговорите с България разбрах, че трябва да се отчита интересът и на съседа, и двете страни трябва да бъдат доволни, не някой да победи. Преговорите са трудни, приложението на договора. - също”, добави министърът.
Първите дипломати на страните от Берлинския процес и от Западните Балкани бяха единодушни, че Договорът между София и Скопие е бил първото политическо действие, което ускори процесите по евроатлантическа интеграция на целия регион.
„Договорът с България бе истинско вдъхновение за региона. Сега очакване махането на роуминга и работа по свързаността”, каза полският външен министър Яцек Чапутович, чиято страна председателства в момента Берлинския процес.
„Ние и България сме били в конфликти много по-дълго от Германия и Франция, но сега сме отличен пример за добросъседство”, констатира и външният министър на Гърция Йоргос Катругалос.
Берлинският процес е дипломатическа инициатива, лансирана лично от канцлера на Германия Ангела Меркел през август 2014 г. Участници в процеса са страните от Западните Балкани - Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Албания, както и държавите членки на ЕС - Германия, Франция, Австрия, Италия, Хърватия, Словения, Полша, Гърция и България.