„Отчитаме необходимостта от подобряване на болничната организация при трансплантациите. Приложим за България е моделът на Испания с координатори по донорство, анестезиолози и реаниматори, тъй като не изисква допълнителен голям финансов ресурс за обучение. Във всяко лечебно заведение с отделение Клиника по интензивно лечение, където са потенциалните трупни донори, има координатори по донорство – лекари на непълно работно време и медицински сестри на пълно работно време. Тези специалисти владеят основите на реанимационното лечение и от огромна полза е опитът им в комуникация с близките на пациентите с живото застрашаващи заболявания“, заяви Ананиев и посочи, че това помага за преодоляване на проблемите, водещи до пропуснати възможности за донорство.
„Необходимо е да се разработят политики, които да насърчават лечебните заведения да се ангажират активно в донорството на органи. Такива политики трябва да се отнасят до финансовите и други ресурсни въпроси, свързани с донорството на органи – например броят на леглата за интензивно лечение, разходите за поддържане на пациентите на мониторинг на такова лечение, както и тежката процедура по установяване на мозъчна смърт и по вземане на органи да бъдат достатъчни и добре организирани така, че лечебните заведение да се стремят да осигурят максимален брой донори“, обясни Ананиев.
Здравният министър уточни, че сред стратегическите приоритети за модернизиране на системата за трансплантациите са в дейностите на политиката по донорство да бъдат включени всички големи лечебни заведения, провеждането на кампания за публично образование и събуждането на проблема за донорството сред обществото, въвеждането на програма за оценка и кондициониране на донори в болничните звена и др. „Предвиждаме да извършим и промени, които ще обхванат наредбата от 2007 г. за възстановяване на разходите и за относителния дял на средствата за труд и за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването“, каза Ананиев.
Цветилена СИМЕОНОВА
