Той обясни, че законодателят е поверил отпреди десетилетия цялата отговорност за управлението на висшите училища – не само академическото, но и финансовото, административното, стратегическото – на разума на академичните ръководства. По неговите думи това е крайно затворен модел на академично самоуправление, при който държавата няма право да се меси, дори няма право да им прави предложения в стратегическото развитие. „Сега се опитваме с промените в Закона за висшето образование, поне по отношение на стратегическото управление - да бъдем партньори, да имаме споделено виждане, защото висшите училища вземат решения за самите себе си. Много често развитието им е заложник на статуквото. Да не говорим, че някои представители на академичните ръководства развиват синдром на беззаконие”, посочи министърът. Според Красимир Вълчев, за да се развиват висшите училища, те трябва бъдат по-свързани, по-взаимодействащи, да се включват в мрежи, да инвестират в млади преподаватели, да подобряват научната си дейност, да участват в развитието на регионите, в създаването на изследователски паркове, на бизнес общности. „Всичко това изисква да са по-отворени, а не да са самодостатъчни, да имат стратегическа мисъл за бъдещето, а не до хоризонта на края на мандата. Проблемът с държавните висши училища е, че го няма отговорния собственик”, подчерта Вълчев. Той поясни, че собственикът е обществото, но то се представлява еднолично от избраното академично ръководство, което не винаги е заинтересовано за бъдещето на учебното заведение.
Надежда КРЪСТЕВА
