София. Министерството на културата работи по препоръките на Сметната палата за опазване на архитектурното културно наследство. Според данните от доклада на Сметната палата, които бяха огласени на 6 март, у нас са декларирани близо 40 000 недвижими културни ценности, като сред тях са и около 15 хил. сгради, които въобще не са изучени. Според одита Институтът за недвижимо културно наследство страда от недостиг на кадри – годишно на един експерт се пада да прави мониторинг на 3000 обекта. Сред критиките е и липсата на държавна политика за запазване на архитектурното наследство. Основният извод от извършения одит е, че дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни. Още същия ден от министерството отговориха, че вече са подготвени заповеди за изпълнението на отправените 15 препоръки, а средствата за опазване на културното наследство всяка година растат.
Ден по-късно министърът на културата Боил Банов лично коментира случая, като посочи, че докладът на Сметната палата не трябва да се разглежда политически. Министърът поясни, че бюджетът за опазване на културното наследство вече за втора година е увеличен двойно и вече е близо 7 млн. лв. „А откакто аз и моят екип работим в Министерството на културата, бюджетът за паметниците на културата също е увеличен повече от два пъти. Направихме и огромна инвестиция в повишаването на заплащането на служителите“, посочи Банов.
Той заяви, че законодателството за ипотекиране на сгради с цел тяхното възстановяване е изключително тромаво, но министерството работи по улесняване на процедурите, съвместно със сдружението на общините. Целта е процедурата да стане няколко месечна, а не както досега - да отнема години. „Стратегията за набавянето на човешки ресурс в работата по паметниците на културата е дигитализацията. Не можем да се върнем в действителността от филма „Опасен чар“ и да сложим до всеки паметник на културата милиционер. Така че стратегията е дигитализацията и адекватното заплащане“, заяви Банов.
Министърът обясни, че същинският проблем е, че повечето сгради, които са обявени за паметници на културата, са частна собственост и имат много наследници, които е трудно да бъдат издирени. „Има и една част собственици, които са злонамерени – търсят разрухата. Но искам да кажа, че и да се срути една къща, тя трябва да бъде възстановена, както е била“, заяви Банов и посочи, че министерството е много консервативно в това отношение.
Цветилена СИМЕОНОВА