София. Министерството на правосъдието предлага мерки за затягане на контрола по придобиване на българско гражданство. Част от тях предвиждат отпадане на възможността за получаване на българско гражданство на основание инвестиции, въведена с чл. 12а и чл.14 а от Закона за българско гражданство през 2013 г. Законът урежда облекчена процедура по получаване на гражданство при инвестиции над 1 млн. лв. Анализ обаче показва, че с въведените през 2013 г. облекчения не е постигната целта за увеличаване на чуждестранни инвестиции и икономическо развитие, не са разкрити нови работни места и не е постигнат икономически растеж. „България като държава няма икономически принос от даване на гражданство срещу инвестиция. За периода от 2013 г. до 2019 г. само четири лица са се възползвали от възможността за получаване на българско гражданство на основание инвестиции, по чл. 12а от Закона за българско гражданство, а тези по чл. 14а са 46”, съобщи зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова. Тя отбеляза също, че няма контрол върху поддържането на инвестицията и много често става така, че една инвестиция съществува, докато дадено лице получи гражданство, след което тя спира. „Два бяха вариантите и подходите, въз основа на промяна на гражданството. Първият - да се отменят изцяло двете разпоредби, а вторият - да се създаде орган, който да следи за поддържането на тези инвестиции. Тъй като броят на тези инвестиции е изключително малък, вероятно това не представлява интерес“, коментира зам.-министър Ахладова.
От Министерството предвиждат още въвеждането на изискване кандидатите за гражданство на основание на произход да владеят български език и да имат работа и доход в страната. „Почти няма държава в ЕС, която да предоставя гражданство, без да изисква от кандидатите да владеят езика на самата държава. Освен това изискването, което считаме, че трябва да се въведе, е да има доход или занятие в държавата. По този начин считаме, че няма да има случай, в който един човек да каже, че кандидатства за гражданство, само и само за да може да отиде в ЕС и да работи там т.е. той наистина трябва да се чувства български гражданин“, обясни зам.-министърът на правосъдието. Тя каза още, че познаването на българската история и на работата на институциите също ще бъдат въведени като изисквания за получаване на гражданство, като МОН ще бъде органът, който ще издава удостоверения, както е и в момента.
Промените в проектозакона, изработен от Министерството на правосъдието включват още съкращаване на сроковете и прецизиране на критериите за предоставяне на българско гражданство, осъществяване на качествен контрол върху отговорните за предоставяне на българско гражданство институции, с оглед спазването на законовите процедури и срокове, премахване на изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, опростяване на процедурите и подобряване на ефективността на процесите по даване на българско гражданство. Проектът за промени на Закона за българското гражданство ще бъде обсъден на 30 януари т.г. от Съвета за развитие към Министерски съвет и ще бъде публикуван за обществено обсъждане. За предприетите мерки от Министерството на правосъдието е уведомен и еврокомисарят на правосъдието, защита на потребителите и равнопоставеността на половете Вера Йоурова.
Няколко часа преди Министерството да оповести мерките, „Ройтерс“ съобщи, че в доклад на ЕК се описват „опасни схеми“ за купуване на гражданство и право на пребиваване в три страни от ЕС - Малта, Кипър и България. Чрез схемите се избягват необходимите проверки за произхода на имуществото на чужденците. Това прави възможно подпомагане на престъпни групи на територията на ЕС, води до повишен риск от пране на пари, корупция и укриване на данъци, се посочва в доклад на ЕК. Малта, Кипър и България са единствените членки на ЕС, в които действат програми за продажба на гражданство. Според доклада на ЕК тези държави не правят достатъчни проверки на произхода на богатството на хората, които си купуват гражданство. Зам.-министър Ахладова коментира, че България е посочена от ЕК като страна, в която има такава процедура, не е посочена като държава, която е рискова за такива злоупотреби. „Казва се, предполагам, че това са трите държави, в които съществува такава процедура, като съответно ЕК ще следи тази процедура в тези държави, след което ще даде препоръки и ще каже дали има такива проблеми“, добави тя.
Агенция „Фокус“ припомня: От 2 януари 2019 г. Министерство на правосъдието въведе електронна регистрация за подаване на документи за българско гражданство, като кандидатите вече резервират само по електронен път дата и час за подаване на молби и провеждане на интервю. Промяната дойде, след като на 29 октомври 2018 г. при акция на Специализираната прокуратура бяха арестувани 20 служители на Държавната агенция за българите в чужбина по разследване на схеми за незаконни практики за получаване на удостоверение за произход, необходимо за издаване на българско гражданство. От прокуратурата тогава съобщиха, че Държавната агенция за българите в чужбина имала 20 000 забавени преписки за около година. Специализираната прокуратура повдигна обвинение на четирима от задържаните – председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев, главният секретар на агенцията Красимир Томов, сръбският гражданин Марко Стойо и Петя Симеонова. Съдът остави за постоянно в ареста първите трима, а Симеонова бе пусната под гаранция заради влошеното здравословно състояние. Делото все още не е влязло в съда. В началото на ноември на 2018 г. Харалампиев бе освободен от ръководния пост в ДАБЧ, по-късно същия месец премиерът Бойко Борисов поиска проверка на всички паспорти, издавани на българите в чужбина за последните 5 години и възложи на ресорните министри на вътрешните работи и на правосъдието да измислят най-подходящия механизъм за закриване на агенцията.