„Има превенция на заболяването. В последно време се полагат много усилия от медицината да се сведе до минимум свързаното нарушение с подтипажа на шизофренгенома. Самото заболяване би могло да се установи до година – две преди проявата на съответните симптоми“, каза още Рахнев. По думите му в България най-често се среща параноидната шизофрения, според Медицинския класификатор на болестотворните състояния. „Типични за нея са объркаността, напрегнатостта, чувството на застрашеност и преследване, параноиден страх, агресия и автоагресия. Допълнително могат се наблюдават и халюцинации – слухови или визуални. Нито един от тези признаци обаче не е основание сами да си поставим диагнозата, тъй като всеки един от тях би могъл да бъде индикатор за друго заболяване“, посочи психотерапевтът. Той добави, че съгласно класификацията на психозите, за да се постави конкретна диагноза, тези симптоми трябва да са се проявявали в период от един месец до половин година преди това.
„Главната причина за развиване за такъв тип заболяване е комбинация от генетични фактори и факторите на средата, в която хората живеят, или т. нар. „фамилна анамнеза“. Това означава, че, ако има 20-30 % вероятност за развитие на заболяването, ако има роднина с установено такова. Друга причина е, след употребата на наркотици, да отключат такива заболявания“, отбеляза Рахнев.
Мария ПОПЧЕВА