„Всеки носи шизофренгенома в себе си, въпрос е на онаследяване дали той ще бъде развит у човека. Счита се, че положителната родителска подкрепа към пациента спомага за подобряване състоянието му. Основното лечение при шизофренията все пак са антипсихотичните лекарства. Често в комбинация с психологични и социални помощни средства, те способстват пациентите да се измъкнат от този омагьосан кръг. Възможно е да се наложи и хоспитализация, което също се случва често“, допълни Рахнев. По думите му на територията на България дългосрочната хоспитализация не се прилага обичайно като мярка за лечение. „Проблемът при това заболяване не е в намирането на медикаменти, тъй като те са достатъчно достъпни, а по-скоро в отношението към болния. Понякога пациентите се чувстват отхвърлени, което може да доведе до това да изгубят смисъл да се борят. Ние често се сблъскваме със заболели от шизофрения в ежедневието си, но не ни е направило впечатление, тъй като при правилна употреба на медикаментите и добра терапия, те са напълно равноправни. Не трябва да бъдат разграничавани по никакъв начин“, отбеляза Рахнев.
Мария ПОПЧЕВА
