София. Красимир Узунов бе от хората, за които важи максимата: „Не е важно колко години живееш, а какво оставяш след себе си“. Това каза за Радио „Фокус“ военният историк Мишо Йорданов. „Красимир Узунов бе възпитаник на артилерийското ни училище и го познавам още като курсант. Тогава той бе с поетична душа. Участваше в литературен кръжок „Христо Смирненски“. Още оттогава си личеше дарбата и талантът на това момче. След присвояването на офицерското му звание, ние също имахме допирни точки. Когато аз завърших академията и се върнах във Военното училище, той вече беше секретар на Комсомолската организация в Сержантското училище. Службата ни сблъска отново да бъдем заедно на един фронт с него. Тогава още по-силно разбрах, че за него офицерската професия като че ли става тясна. По-късно като старши лейтенант той отиде във военната редакция на телевизията и може би оттам му остана и прякорът Поручика, защото като старши лейтенант той се и уволни. Даде простор на едно ново поприще. Той започна да се занимава с журналистика. Започна да се занимава като един изследовател на македонското направление, а по-късно неспокойната му душа го накара и го застави като че ли да стане основател на първата частна информационна агенция, която дори днес има и радиоверига – „Фокус“, която всички познаваме“, каза той. Йорданов каза още, че Узунов е започнал службата си в Шумен. От там също има колеги, които са се обадили, за да изкажат съболезнованията си. Историкът изказа съболезнованията, на неговите преподаватели, приятели, на ръководителя на литературния кръжок, при който ръководител Узунов е прописал. „С книгите, които написа в последно време, с онова, което остана, той действително ще живее дълго, дълго, след като сме го изгубили“, каза още той и добави, че Красимир Узунов е бил добър човек с чувство за хумор и невероятно отношение.
Цоня СЪБЧЕВА