Бургас. Традиционно и ежегодно честване на Деня на славянската писменост и култура има от 1858 г., когато празникът е бил отбелязан в Пловдив и в Одрин. Това каза пред журналисти историкът Митко Иванов, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Бургас. Според Иванов всички опити за честване преди тази година са били спорадични и откъслечни. „Бургас се оказва, че е напълно в синхрон с тези опити. Естествено, това не е откъснато от историческия контекст. През 1860 г. са се случили революционните български постижения, които успяват да създадат опорни пунктове на българското възраждане“, отбеляза историкът. Той обясни, че през 80-те години на XIX век жителите на Бургас са отбелязвали празника, като са се събирали в тогавашния край на града. „Там, в района на днешната Трета поликлиника, са правили народно веселие, споменавал се е празникът и неговият повод, но те са нямали свещеник българин, който да отслужи литургия на български. Това означава, че по-скоро е било едно припознаване на празника, едно неофициално честване, а не официален и религиозен празник в днешния смисъл на думата“, посочи още Иванов.
Според него празникът е един от най-важните измежду всички църковни празници за българите. „Това върви по линия на обособяването на българското съзнание. То няма как да се случи на ден като Гергьовден, например – ден, който празнуват и българи и гърци. Няма как да стане и на Коледа или Великден – двата най-големи християнски празника, по една елементарна причина – това са общи православни празници“, добави Иванов.
Мария ПОПЧЕВА