По думите му старият режим, който всички неведнъж са критикували, особено за отношението му към Църквата, е бил преценил, че в страната ни трябва да има няколко хуманитарни гимназии, които да дават на питомците си много по-широк кръгозор от знания от обичайното. „Въпросът сега е има ли обществото нужда от млади хора, подготвяни по системата на класическите гимназии, начиная от втората половина на 19-ти век? Хора, получаващи подготовка, каквато например са получавали онези българчета в „Роберт колеж” в Цариград, които после са изградили от нищото Третата българска държава. Да, българският народ е бил стопански въздигнат от абаджиите и гайтанджиите, но българската държава е била изградена не от тях, а от възпитаниците на „Роберт колеж” и на класическите гимназии в Одеса, Киев, Атина, Солун и, разбира се, Пловдив”, коментира митрополит Николай.
По думите му възпитаниците на онези класически гимназии, които са изградили българската държава, включително и нейната образователна система, изобщо не са дискутирали дали да се учи предмет „Вероучение” или не. Те също са били модерно мислещи, авангардни, били са поклонници на Френската революция и на всички модерни теории и течения в „просветена Европа”. Но за тях не е стоял въпросът дали да се учи „Вероучение”. „Днес те биха били искрено изумени, че ние изобщо си го задаваме този въпрос и биха се ужасили от съпротивата на образователната система,” отбелязва митрополит Николай. Според него тоталитарната държава е имала достатъчно здрав разум, за да съхрани донякъде, макар и в осакатена форма, онази традиция. „Тоталитарната държава явно е имала нужда от широко скроени, висококултурни и високообразовани хора. Днешната държава – не! На днешната държава са необходими компютърни специалисти, които да имат само необходимия набор технически умения, с които безропотно и механично да обслужват изграждането на новата електронна диктатура. И нищо повече”, казва митрополит Николай.
В обръщението си той коментира също, че Класическата гимназия в София е била запратена някъде в покрайнините, където родителите да се страхуват да си пращат децата. „Не зная бившата Солунска гимназия в Благоевград има ли я, или я няма. Великотърновската също. Старите светилници на духа угасват един по един. Но аз не искам да звуча песимистично като всички оплаквачи, които само констатират, без да имат конкретни предложения. Имам конкретно предложение и то се отнася до хуманитарните гимназии и до всички училища, които искат да се борят за децата ни. То е: вдигнете рязко нивото на обучението. Вдигнете го, като започнете с въвеждането на „Вероучение”. Ние, Пловдивската митрополия, Пловдивската духовна академия, ще ви помогнем, с учебници, с лектори, с каквото е необходимо. Независимо в кой клас. В който и да е, все ще е от полза. Искайте вероучение, но не чакайте от държавата да ви го дава. Държавата обикновено дава нещо друго. Ето, например, образователната система искаше пари и какво получи? Получи „Парите следват ученика”. Ако образователната ни система чака наготово държавата да й даде вероучение, накрая ще получи синкретичната „История на религиите” и ще стане още по-лошо. Дайте да поискаме и да си направим сами истинско „Православно вероучение”, преподавано от истински вярващи учители. И ще видите резултата. Вярвам, че в училищата, които имат „Православно вероучение”, климатът става съвсем друг. Там се завръща духът. Върнете духа в училище, върнете душата на училището, ако искате в образователната ни система да има стабилност и сигурност. Поискайте древните езици. Вече всички знаят английски, но знаете ли колко са хората в България, които знаят визайтийски, гръцки? А знаете ли колко могат да напишат текст на латински? Какви културни хора, какви европейци ще сме, ако нямаме десет човека на кръст, които да прочетат древните ръкописи и да ни кажат кои сме и откъде сме? Да ни кажат каква е нашата идентичност. Самите те да имат идентичност. Дайте възможност на децата да се докоснат до истинското, непреходно знание, до величието на духа. Може две-три от всички да се запалят и да решат да продължат нататък, но те ще са достатъчни за начало. Тази година ще запалим две деца, догодина три и така полека-полека ще започнем да възстановяваме онова, което сме на път окончателно да изгубим. Такива деца, с такова класическо и фундаментално хуманитарно образование, един ден отново ще изградят българската държава. И ще поведат ослепелите от взиране в компютрите техни връстници. Точно както някогашните възпитаници на старите класически хуманитарни гимназии са повели абаджиите и гайтанджиите и са направили държавата с една от най-добрите образователни системи в света. Аз вярвам, че това е пътят, както вярвам, че Иисус Христос е пътят, истината и живота.”, казва още в обръщението си пловдивският митрополит Николай.
Цветана ТОНЧЕВА