Но това не означава, че е изненадващо. САЩ имат богата история на намеса в изборите на други страни. Те се намесват, за да спрат победи на комунистите в Италия през 1948 година и Русия през 1996 година.
Историята им на намеси, за да дестабилизират или свалят законни правителства се простира от съвместното им предприятие с Великобритания за свалянето на Мохамед Мосадек от власт в Иран през 1953 година, през организирането на кървавия преврат на Аугусто Пиночет в Чили през 1973 година, до ролята им в опита за смяна на венецуелския президент Николас Мадуро днес.
Великобритания е ключов, макар и младши, съюзник на американския империализъм. Тя е сред най-престижните членове на военния съюз на НАТО – включвайки се във войната в Ирак, когато други, като Франция и Германия например, отказаха или отразяването на днешните заплахи за война срещу Иран, от които отново се дистанцираха повечето европейски държави.
Ние предоставяме на САЩ отвъдморски територии, на които да разполагат военни бази, като например Диего Гарсия, и самите сме база за американски войски и разузнавателни центрове, като например Менуит Хил в Йоркшир. Вашингтон няма да допусне перспективата Великобритания да избере правителство, ангажирано с мира и социализма.
Записът, който изтиче във Вашингтон Пост, накара Помпео да отговори на един от запитващите, който пита дали би бил готов да „работи с нас, за да предприеме действия, ако животът на евреите във Великобритания стане много труден“.
Идеята, че правителството на Джереми Корбин би представлявало заплаха за евреите във Великобритания, е абсурдна. Тя се основава на невярна кампания, насочена срещу един от най-последователните депутати-антирасисти в Парламента от цинични опоненти. Също толкова смешно е, че американска администрация, която има връзки с белите расисти и крайната десница, може да се смята за международен защитник на еврейския народ.
Но идеята за интервенция е просто извинение и говори за това подсказва фактът, че Помпео не я споменава в отговора си. „Възможно е Корбин да успее да бъде избран. Това е възможно. Трябва да знаете, че няма да го чакаме да направи тези неща, за да започнем да действаме... прекалено е рисковано и прекалено важно, а освен това е много трудно, щом вече се е случило“.
Американската заплаха е далеч от първото предположение, че администрацията на Корбин плаши толкова много истаблишмънта, че той е готов да играе мръсно. Едва Корбин бе избран за лидер на партията, когато анонимен генерал съобщи пред The Times, че армията може да се разбунтува, ако той бъде дойде на власт. Видяхме безпрецедентен спектакъл от бивш ръководител на МИ-6, който заяви, че лидерът на опозицията не е подходящ за премиер.
Това ни показва каква голяма разлика може да направи една администрация на Корбин. Това вцепенява монополите в политиката, защото Лейбъристите действително имат сили да обърнат нещата и да направят радикалните промени, от които се нуждае разбитото ни общество.
Но тези лични интереси запазват огромна власт, доминират нашите медии и всяка институция на държавата и продължават да оказват голямо влияние дори на собствената партия на Корбин.
Липсата на възмущение от страна на правителството за очевидна заплаха от чуждестранна намеса отразява очевидното безразличие на Дейвид Камерън към намеците от 2015 г. за военен преврат или за майските снимки на служители, използващи лицето на Корбин за целева практика. И може да се използва за повишаване на осведомеността за същността на борбата, в която участват левите политици.
Движението, от което се нуждаем, за да превърнем трансформиращия потенциал на Лейбъристите в реалност, ще трябва да преодолее тези предизвикателства. Това изисква политика, която е много по-широка и по-дълбока от парламентарната игра, към която са свикнали нашите политици. Изграждането на това движение във всяка общност трябва да бъде приоритет за цялата левица.
Превод и редакция: Иван Христов
