Преди всичко, парламентът и правителството на страната ще се окажат в конфликт с президента. Лидерите на партиите, влизащи във Върховната рада, отказа да подкрепят Зеленски веднага след първия тур. При това Украйна е полупрезидентска република, в която кабинетът на министрите практически се формира изцяло от парламента. Предвид това, че управляващата партия в държавата в момента е „Блок Петро Порошенко“, на Зеленски ще му се наложи или да се съобразява с главния си противник, или да разпусне парламента.
Следващите избори за Върховната Рада ще се проведат едва на 27 октомври 2019 година. За предсрочни избори парламентът трябва да бъде разпуснат не по-късно от 27 май, т.е. почти веднага след встъпването в длъжност. Така, Украйна, при всички случаи, ще бъде в управленски хаос. Или ще има диархия в страната в продължение на почти половин година, или президентът ще разпусне парламента, като по този начин вкара законодателната власт в кома, от която ще трябва да я изкара именно той.
В комуникацията между Зеленски и обикновените украинци също ще настъпят трудности. През последните 5 години на власт в страната са украинските националисти, които практически не се съобразяваха с мнението на рускоезичните си сънародници.
Зеленски отива в президентството като човек, обединяващ нацията, вместо да я разделя. Но едно е да се каже и съвсем друго да се направи. Може би натискът върху руско-говорящото население ще бъде облекчен, но тогава украинските националисти също трябва да получат нещо, за да не се чувстват измамени.
Въпреки наличието на голям брой нерегистрирани оръжия в Украйна, конфликтът на интереси на различни части от обществото е малко вероятно да доведе до гражданска война. Освен другото, за това няма лидери. Например, водачите на ултра-десни бойци се радват на подкрепа от около 1% от украинците, както се вижда от президентските избори. В същото време най-многобройната и ефективна ултра-дясна организация „Национален корпус” се подчинява на министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков, който се надява да влезе в политическата система на Зеленски, вместо да му се противопоставя.
Заедно с това повечето проблеми на Зеленски ще са в икономическата сфера. Кандидатът „Зе!“ е класически десен популист, който обещава на своите избиратели, че всичко ще е наред, ако само му повярват. При това той е привърженик на интеграцията в НАТО и Европейския съюз, готов е да поддържа отношенията с Международния валутен фонд (МВФ) и т.н. Тук няма разлика с това, което обещава на своите избиратели Порошенко и неговото правителство. Може би, Зеленски ще намери някакви нови подходи за излизане от икономическата криза в Украйна, но засега нищо не се знае за това.
Що се отнася до Донбас, обхванатият от война регион не може да се надява на нищо особено. Първо, планът на Зеленски за разрешаване на конфликта се свежда до отказ от преговори с Донецк и Луганск и директни разговори с Москва. Това поставя под удар Минските споразумения. Освен това, жителите на ДНР и ЛНР не искат да се връщат в състава на Украйна и не е ясно, как Зеленски ще ги убеди без диалог. Иска ни се да вярваме, че новият президент ще свали икономическата блокада и ще поиска да установи дългосрочно примирие, но по този въпрос той може срещне съпротива от страна на украинските националисти.
На Зеленски се възлагат много големи надежди, които се обясняват най-вече с умората от напускащите власти. Но ако той не проведе дълбоки реформи, които очакваха включително и от Порошенко, украинското общество ще бъде изпита още по-голямо разочарование от онова, което преживя след Майдана. Самият Зеленски, в своя сериал „Слуга народа“, описва разпадането на Украйна. Нарастващата апатия в украинското общество, в края на краищата, действително може да доведе до нещо подобно.
Превод и редакция: Иван Христов
