Наистина ли в момента най-важното за правителството на демократите, за които в момента буквално земята започва да гори под краката им? Да се разгадае смисълът на поредната фирмена маневра на Плахотнюк (правителството на Филип е съставено от негови хора) не е трудно. Преди това решение за пренасяне на посолството в Ерусалим взе и Вашингтон. Официалното му откриване се състоя на 14 май. Плановете за предаване на САЩ на територията на Републиканския стадион предизвика протести на молдовското население. Против това се обяви Партията на социалистите и президента Додон. Очевидно е, че и двете решения на правителството на Филип ще бъдат приети положително в САЩ. Именно това е и целта. Плахотнюк изпраща отчаяни сигнали във Вашингтон: аз съм свой, подкрепете ме и ще направя всичко за вас!
В Молдова олигархът Плахотнюк има репутацията на „велик комбинатор“. Наричат го също молдовския Березовски. . Години наред той подрежда гениални комбинации, сключва временни съюзи, създава и съсипва коалиции. Пренарежда политиците, като фигури на шахматна дъска. Той оплете страната в мрежа от свои агенти, постави видеокамери във всяка хотелска стая. Копа земята като къртица. Ето защо бунтовният молдовски парламент на 8 юни призна, че страната е „заловена държава“.
По своя път Плахотнюк предаде и подведе мнозина. Имаше време, когато се заиграваше с Москва и, разбира се, без никакви угризения на съвестта „изостави“ своите руски партньори, когато това беше изгодно. Помните ли декември 2010 година? Тогава бе обсъдена възможността за формиране на управляваща коалиция между комунистите и Демократическата партия на Плахотнюк. Сергей Наришкин, тогавашният шеф на президентската администрация, положи много усилия за изграждането на такъв съюз. И какво от това? Молдавските "демократи" всъщност плюеха в лицето на Москва, предизвикателно отхвърляйки всички споразумения.
Плахотнюк реши, че за него е по-изгодно да стане „свой кучи син“ на Запада, отколкото партньор на Кремъл. И сега Европа демонстративно го изоставя. Съветът на Европа призова Венецианската комисия да оцени решенията на Конституционния съд на Молдова. Който, припомняме, обяви за незаконни решенията на парламента от 8 юни и временно прехвърли правомощията на президента на министър-председателя Филип.
Затова Плахотнюк търси подкрепа от Съединените щати, опитвайки се да играе на русофобските страхове на Вашингтон, които се страхуват, че “проруските” социалисти ще дойдат на власт. Но дори и тук той може да се подведе силно. Вашингтон призовава за "сдържаност и диалог", но това не означава нищо. Те и Янукович призоваха за сдържаност. „Предложенията“, отправени към Държавния департамент от Плахотнюк чрез правителството на Филип, изглеждат неприлични. По същество, това е подкуп: На Америка, Великата Америка, се предлага парче земя в Кишинев в замяна на политическа подкрепа? И така директно и публично!
А Плахотнюк трябваше отдавна да съобрази, че възпитаникът на Харвард Мая Санду много повече подхожда на ролята на американско протеже, отколкото него, обикновен постсъветски бандит с тъмно минало. Умна, красива, владееща английски и испански, с румънско гражданство, работила цял живот в международни организации, бивш съветник на Световната банка във Вашингтон – има ли още някой, който се съмнява чии интереси представлява тя? Санду е молдовският Саакашвили и Ющенко в една бутилка, по-точно, пола. Задачата, над която днес мъчително размишляват във Вашингтон, е как да изоставят Плахтонюк без в същото време да дадат Молдова на Москва. Някой ще „изяде“ другия в новата управляваща коалиция – Додон Санду или обратното? Но за това ще мислим утре, както казваше Скарлет О‘Хара.
Превод и редакция: Иван Христов
