Москва. „Преди смъртта не можеш да се надишаш“ – тази поговорка отразява най-добре ситуацията около инаугурацията на новоизбрания президент на Украйна Владимир Зеленски. Бившето правителство прави всичко, за да забави, дори за седмица или две, неизбежното встъпване в длъжност на победителя от президентските избори. Блиц-посещението на Зеленски във Върховната Рада в опит да се постигне съгласие за назначаването на тържествена дата за 19 май не донесе никакви резултати. Фракциите "Блок Петро Порошенко" и "Народен фронт" предвидимо блокираха решението, пише руското издание „Московский комсомолец“ в материал, представен без редакторска намеса.
Ако напускащият държавен глава, Петър Порошенко, се нуждае от допълнителни седмици, за да почисти финансовите и персонални „опашки“ и да подготви по-добре резервни летища, тогава е важно депутатите от Върховната Рада да направят всичко, за да не може Зеленски да разпусне сегашния парламент. И тук седмицата играе не формална, но значителна роля. Съгласно действащото законодателство, Парламентът може да бъде разпуснат не по-късно от шест месеца преди изтичането на неговия мандат. Тъй като правомощията на сегашния парламент започнаха на 27 ноември 2014 г., то може да бъде прекратено само до 27 май. Ето защо, повечето експерти веднага след втория кръг заявиха, че депутатите ще определят встъпването в длъжност не по-рано от тази дата. Екипът на Зеленски е наясно с това, но на 4 май бе направен опит да се вземе Радата „на абордаж“.
Не се получи, но поне поговориха и се гледаха един друг в очите. Нещо повече, председателят Андрей Парубий не прикри, че възможността за разпускане на Рада е основният проблем. И той поиска от Зеленски директен отговор - дали възнамерява да я разпусне, или не. Зеленски отговори уклончиво: „Твърде рано е да се говори за това - все още нямам власт. Щом получа властта, ще получите отговор“. Ясно е, че тази позиция не задоволява народните представители.
В същото време и екипът на новия президент, и пропорошенковските фракции се опитаха да намерят "почти политически" обяснения за своята позиция. Владимир Зеленски оправдава бързането с встъпването в длъжност по този начин: „... Трябва да работим вече. Обясних, че трябва да вземем решение относно датата, има връзка с чуждестранни гости, които също трябва да направят своя график, защото всеки иска да дойде при нас, в Украйна, за да празнуваме този сериозен ден“. В отговор депутатите се позоваха на факта, че фракциите трябва да имат време да проведат консултации, но това не може да стане до 14 май. Имаше някои наистина лекомислени причини: те заявиха, че в неделя хората отиват в църквите сутрин и не им е до инаугурации. А скандално известният началник на Института за национална памет Владимир Вятрович в социална мрежа обвини Зеленски в „подигравка с паметта”. „Има предложения встъпването в длъжност на президента да се проведе на 19 май. Датата е изключително неудачна - това е Ден на възпоминание за жертвите на политически репресии, определена от Президентския указ от 2007 г. Това е ден на траур, по време на който се провеждат траурни събития в цяла Украйна, забавленията и развлеченията по телевизията са ограничени“, пише той.
Въпреки това, във Върховната Рада има достатъчно поддръжници на бързото встъпване в длъжност на новия президент. Фракциите "Батькивщина", "Самопомощ" и "Опозиционен блок" са готови да гласуват за датата 19 май. Но те не са достатъчни, за да се вземе решение. Ето защо, на 14 май - денят на началото на работата на Радата след почивните седмици - танцът около инаугурацията ще продължи.
Защо Зеленски реши да се спре на 19 май ни обясни експертът:
Ростислав ИЩЕНКО, политолог, президент на Центъра за системен анализ.
Тази дата му е необходима именно, за да има време да разпусне Радата. Всъщност украинското законодателство позволява инаугурация на деня след официалното решение на ЦИК за победителя в изборите. Законът гласи: „в рамките на 30 дни след обявяването на победителя от изборите“. ЦИК обяви, че Зеленски е избран за президент на 30 април. Инаугурацията може да се проведе на 1 май. Но същият закон предполага, че Върховната Рада назначава датата на встъпването в длъжност. Сега тя се опитва да направи всичко, за да отложи тази дата. Всъщност, ако президентът иска, той може да разпусне парламента през юли или дори през август. Защото законът може да се тълкува по различни начини. Там е написано, че Върховната Рада не може да бъде разпусната шест месеца преди изтичането на мандата, а не преди датата на новите избори. А правомощията на старата Рада изтичат едва когато са избрани нови депутати. И ако новият състав не влезе в длъжност, тогава правомощията на предишния състав не се прекратяват. Така че има много възможности. Но сега Върховната Рада се опитва да гарантира, че президентът ще има поне по-малко конституционни възможности за разпускане. В крайна сметка, самият Зеленски каза, че няма да нарушава закона“.

Превод и редакция: Иван Христов