„Според мен, в момента на ниво Г-20 не е възможно да се постигне съгласие“, заяви, например, министърът на икономическото развитие на Русия Максим Орешкин. „Това се видя добре преди една седмица, когато бях в Япония на срещата на министрите на търговията от Г-20. Това беше абсолятно безсмислено мероприятие. Американците обвиняваха китайците за субсидиите, китайците обвиняваха американците за тарифите. Направиха заявление, което не съдържа нищо“.
Прозвуча изключително безапелационно, но очевидно тази острота е оправдана. Когато на прессекретаря на руския президент Дмитрий Песков беше зададен въпросът дали Владимир Путин и Доналд Тръмп ще се срещнат в Осака, той отговори повече от уклончиво. „Нека с вас изчакаме Г-20“, каза Песков. Чак в навечерието, буквално два дни преди началото на срещата на върха, помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков обяви, че часът за срещата на двамата държавни глави е съгласуван.
В своя дух американският лидер се изказва за отношенията с Русия така, че едва ли някой може да разбере смисъла. Впрочем, вече в Америка, изглежда вече спряха да се опитват да го направят. С разлика от няколко дни Тръмп първо заяви, че нито един американски президент не е провеждал толкова твърда политика спрямо Русия, от него. И буквално след това – декларация за желанието му да изгради „добри отношения с руското ръководство“. „Президентът Тръмп очаква с нетърпение срещата с президента Путин на предстоящата среща на върха на Г-20“, все едно нищо не се е случвало съобщи съветникът на президента по национална сигурност Джон Болтън.
Но за какъв вид нетърпение можем да говорим, ако дневният ред се съгласува буквално на пожар? Когато през май Тръмп за първи път обяви желанието си да се срещне с Путин, властите в Кремъл само свиваха рамене. Те изобщо не знаеха за какво ще говорят двамата лидери.
В кратката история на отношенията между Путин и Тръмп има всичко. За последен път президентите говориха лице в лице на срещата на върха в Хелзинки през юли 2018 година. През ноември същата година те проведоха среща в Париж, където и двамата дойдоха по покана на френския лидер Еманюел Макрон на мероприятия в чест на стогодишнината от края на Първата световна война. Но тогава пълноформатните преговори се провалиха и двамата президенти говориха накратко "на крак". След това държавните глави щяха да проведат преговори през декември на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес, но Тръмп отмени тази среща заради инцидента в Керченския проток.
Както бе отбелязано от британската Би Би Си, просто Тръмп мина покрай масата, на която седеше Путин, без да поздрави. Вярно е, че според руските източници Тръмп и Путин са обсъдили керченския инцидент, но няма документални свидетелства за това.
И въпреки че сега не става въпрос за кратка среща „на крак“, за какво могат да говорят в отделения за преговори един час? За ядрено разоръжаване? За начините за предотвратяване на криза в отношенията с Иран? За ситуацията в Сирия? За помощта за многострадалната Венецуела?
Тръмп, както обикновено, е по-фокусиран върху пиар ефекта, отколкото върху постигането на някакви резултати. Но изглежда, че след разследването на възможните му връзки с руснаците, водено от независимия прокурор Робърт Мюлер (както е известно, той не откри никакви следи от заговор), Русия е престанала да бъде интересна за Тръмп. И, съответно, отношенията с Москва престанаха да бъдат приоритет за него.
Путин разбира това. На директната си линия той каза, че "Русия е готова за диалог със САЩ, но американците сами трябва да решат дали трябва да развиват отношения с Москва или не“. "Затова ако е нужен диалог - моля, ние сме готови", добави руският лидер на живо по телевизията. „Не е нужен - ще изчакаме, докато узреят“.
Но увереността, че Тръмп ще узрее бързо не стига. Неговите хаотични движения и към старицата Европа, и към Китай, и към Иран, и към Венецуела, меко казано, не свидетелстват за стратегическата далновидност на обитателя на Белия Дом. В Америка, между другото, още от времето на инаугурацията на Тръмп пресата повдига въпроса за умствената му адекватност. А известният анализатор Андрес Опенхаймер току що публикува в испаноезичния вестник El Nuevo Herald статия, чиято тема е вдъхновена от започналата миналата седмица кампания за преизбиране на Тръмп за втори мандат. Наистина, анализаторът обедини в една категория Тръмп и неговите главни съперници-демократи Джоузеф Байдън и Бърни Сандърс. За периода на президентските избори първият ще бъде 74-годишен, вторият - 77-годишен, а третият - 79-годишен. „Не са ли прекалено стари, за да бъдат президенти?“ – пита Опенхаймер. Така че Тръмп може просто да е презрял.
Но да се върнем на срещата на върха в Осака. В нейното навечерие можем да констатираме, че отношенията и с по-младите лидери не се развиват много успешно за руското ръководство. Както обявиха от Кремъл, в плановете на президента на Русия Владимир Путин няма среща с украинския му колега Владимир Зеленски. По-рано украинският външен министър Павел Климкин каза, че Зеленски възнамерява да участва в срещата на върха и да се срещне със световните лидери, включително, вероятно, с Путин. Но такава среща няма "в графика", каза Песков пред репортери. По-рано прессекретарят на руския лидер отбеляза, че срещите, включени в плановете на Путин на срещата на Г-20, ще бъдат посветени на разрешаването на международните кризи. Отношенията на Кремъл с Украйна вероятно не са категоризирани като международни или регионални кризи.
Отношенията между Русия и Япония, която за първи път приема Г-20, не са твърде оптимистични. Японският премиер Шинзо Абе не успя да постигне споразумение с Путин за някаква форма на съвместна икономическа дейност на Курилските острови. Япония предложи в тази област само развитието на морските обиколки на островите. Русия, от друга страна, очакваше от Земята на изгряващото слънце много по-обширни предложения - строителство на хотели, големи преработвателни предприятия за отпадъци на островите и мащабно развитие на транспортната инфраструктура. Но нищо не беше предложено от японците и най-вероятно никакви документи за съвместното развитие на островите няма да бъдат подписани на срещата на върха.
Срещата на лидерите на тристранния формат Русия-Индия-Китай ще се състои в кулоарите на срещата. Държавите от този формат, на фона на сложна международна ситуация, трябва съвместно да се противопоставят на протекционизма и да укрепят взаимното доверие и координация, заяви говорител на китайското външно министерство.
ази среща обаче ще доведе само до общи декларации, какъвто вече беше случаят на предишната среща на върха на Г-20 в Аржентина. Медиите съобщиха за плановете на САЩ да въведат нови ограничения срещу Китай. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп може да изиска оборудването на новото поколение 5G за вътрешна употреба да бъде разработено и произведено извън Китай, съобщава вестник Wall Street Journal. Това е частна мярка, но също така показва, че Вашингтон не възнамерява да спре търговската война с Пекин, а постигането на някакъв, дори и лош мир в тази търговска война може да бъде единственият важен резултат, който всички участници в срещата очакват. А, например, внасянето на въпроса за преодоляване на имущественото неравенство в света е задача на хилядолетието. Путин направи това ясно на своята Директна линия за комуникация с нацията.
Превод и редакция: Иван Христов
