София. В началото на 2019 г. одобряват проекти за 38 млн.лв. за центрове за възрастни и над 38 млн.лв. за енергийна ефективност на многофамилни и административни сгради в малките градове, съобщиха от пресцентъра на МРРБ. 83% от ресурса на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., който е над 3 млрд.лв., вече е договорен. Към днешна дата разплатените средства се равняват на 43% от договорената сума, или почти 1,1 млрд.лв., а сключените договори с бенефициенти са 523. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на програмата Деница Николова на заседание на Парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Тя подчерта, че всички възможности за кандидатстване по програмата са отворени, като основният акцент е изграждане и модернизация на инфраструктурата, обновяване на облика и визията на градовете, ремонт и преоборудване на образователната, социална, културна и спортна инфраструктура, както и развитие на туристическите обекти.
„Това е една от най-успешно изпълняваните програми в ЕС, по отношение на политиките за градско развитие“, каза още зам.-министър Николова и посочи, че и добрата оценка на ЕК доказва доброто изпълнение на програма за развитие на регионите. Според зам.-министър Николова един от факторите за успешното й изпълнение е ранното й одобрение и стартиране от правителството. До края на годината се очакват и първите резултати по мярката за деинституционализация на възрастни хора с увреждания. Към момента се оценяват 26 проекта за социални центрове, като до началото на следващата годината за реализацията им ще се разпредели сумата от 38 млн.лв., стана ясно от думите на заместник-регионалният министър. В етап на оценка са и проектните предложения, подадени от 28-те по-малки общини в страната, които кандидатстват за финансиране на мерки за енергийна ефективност в административни и многофамилни жилищни сгради. Подадените проекти са за над 49 млн.лв. и до началото на следващата година ще приключи оценката. „Очакванията ни са в началото на 2019 г. да постигнем договореност на средства по ОПРР от 90%, каза още Николова. Тя допълни, че през следващата година ще се одобрят проекти след спестен ресурс по приоритетната ос за развитие на пътната инфраструктура. Ще продължи подаването и одобряването на инвестиционни проекти в големи градове, както и ще стартира реализацията на проекти за развитие на туристическата инфраструктура. „Имаме предизвикателства за постигането на индикаторите при проектите за социални услуги и инвестиции в туризъм, които се надявам да компенсираме в следващите месеци“, каза Николова. Индикаторите, които са в риск за изпълнение са и тези за изграждането на социални жилища, за което са предприети мерки с подадено заявление в ЕК за промяна на ОПРР.
Успешно към днешна дата се изпълнява и проектът за модернизация на Спешната помощ в страната, в който се влагат над 163 млн. лв. Догодина се очаква да започнат строително-ремонтните дейности на центровете за спешна помощ. До голяма степен ще бъдат преодолени и забавянията на мерките за реализация на проекти с финансови инструменти, като след избора на финансови посредници през предходните месеци, още догодина се очаква изпълнение на първите проекти. Николова каза още, че в момента фокуса на МРРБ е насочен върху постигането на междинните цели на ОПРР до края на годината и отчитането им до средата на 2019 г. Обработват се и всички постъпили искания за плащане, като към днешна дата те са над 200 на брой. Предизвикателство в работата на органа са и заведените над 400 административни дела от бенефициенти за наложени финансови корекции, което утежнява административния процес и повишава рисковете за постигане на целите. Сред основните причини за финансовите корекции са недостатъци при обществените поръчки. 380 млн.лв. се инвестират в ремонт и модернизация на републиканските пътища от първи, втори и треси клас, коментира още Деница Николова в отговор на въпроси от народни представители. Тя обясни, че средствата са насочени към приоритетни обекти, водещи към TENT-и коридори. Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнява в момента 26 договора, а със спестения ресурс от проведените обществени поръчки ще се ремонтират още поне 4 пътни проекта, които към момента са в етап на оценка. „Очакваме да обновим над 1000 км пътна мрежа до края на 2020 г. с европейски средства“, обясни заместник-министърът.
Зам.-министър Николова съобщи още, че продължава проверката на проекта на Столична община за ремонт на трамвайните релси по „Граф Игнатиев“. Тя касае вложеният материал и има ли промяна на техническото задание след проведената обществена поръка и сключване на договора с избрания изпълнител. „Събрали сме документи, искали сме допълваща информация от Столична община, експертизи. Обработваме информацията и я финализираме Все още нямаме постъпило искане за плащане за реално физическо изпълнение на обектите, за да направим и допълващи съпоставки на документите в хода на строителния процес“, отбеляза тя. „Има увеличаване на дисбалансите по отношение на икономическото развитие между регионите и социално-икономическите им показатели, но те са и в следствие от водената до момента политика за концентрация на ресурс в по-големите градски центрове, като основа за растеж, определени от регламентите на ЕК“, коментира още зам.-министър Николова в отговор на въпрос за наличие на населени места в страната без достъп до европейско финансиране. „Средствата за развитие на периферията са недостатъчни, затова в бъдеще ще работим за преодоляване на дисбалансите. Ключово в това отношение е промяната на регионалната политика, която трябва да се основава на географското разположение, природните дадености, специфики и потенциал за развитие на конкретен регион, към който да се насочат инвестициите от европейските фондове и всички останали финансови инструменти вкл.държавния бюджет. Друго важно условие за провеждането на целенасочена политика е оптимизацията на стратегическите документи, върху които да се гради регионалната политика и регионалното развитие. Наше желание е бъдещата регионална програма да включва възможността за съчетание на мерки за инфраструктура и меки/допълващи мерки, търсейки посоката за осъществяване на интегрирани проекти. Трябва да се търси посоката за реализиране на междуобщински и междуобластни проекти, за да се постига по-голям ефект върху дадена територия. Това е и един от механизмите да преодолеем ефекта на „бели петна“ върху територията на страната, които към момента са без достъп до европейско финансиране. Търсим баланса и ще работим за най-подходящ модел, устойчив във времето“, каза тя.