Както напомнят от ведомството, на 11 януари парламентът на републиката гласува за приемане на поправки в Конституцията за преименуване на страната в съответствие с договора за името между Скопие и Атина. „Налице е продължаване на наложения отвън процес на изкуствена промяна на името на държавата с цел да се форсира вкарването на Скопие в НАТО. Това се осъществява в нарушение на македонското законодателство. Позицията на президента на Република Македония и мнението на мнозинството от нейното население, което не приема преспанската сделка, се пренебрегва“, заявиха от руското министерство.
Дипломатическото ведомство обръща внимание и на продължаващите в Скопие и други македонски градове протестни акции, които демонстрират дълбоката поляризация в обществото. „Очевидно е, че този способ за решаване на въпроси, които имат национално значение за бъдещето на страната, не отразява волята на нейния народ и не може да служи като инструмент за дългосрочното разрешаване на проблема с името на държавата“, подчертават от руското МВнР.
„За врзивоопасността на ситуацията, която може да доведе до подкопаване на стабилността и сигурността на Балканите, красноречиво свидетелстват също и последните събития в Гърция – излизането напротивопоставящия се на Преспанския договор лидер на партия „Независимите гърци“ Панос Каменос от правителствената коалиция и стартирането на процедура по вот на доверие към управляващите“, посочват от министерството. „Трябва да се отбележи, че в Атина прокарват преспанската сделка, заобикаляйки мнението на гражданите на страната, а за референдум по този въпрос, който засяга коренните национални интереси на Гърция, дори не става дума“.
В тази връзка от Москва подчертават, че устойчиво решение на спора за името на Македония трябва да бъде намерено „без външен натиск, налагани отвън срокове и условия и изключително в рамките на правовото поле“. „Изхождаме от това, че този въпрос трябва да бъде разгледан от Съвета за сигурност на ООН в съответствие с параграф 3 от Резолюция 845 на СС на ООН“, заключват от руското дипломатическо ведомство.
Превод и редакция: Иван Христов
