София. С болка и прискърбие констатирам за пореден път, че дори в кръговете на властта, а и в част от обществото, битуват късопаметни и промити мозъци. Ако приемем твърдението, че през годините 1935-1943 България е еднолично управлявана от Цар Борис ІІІ, то дали нашите евреи щяха да бъдат спасени без изричната воля на Царя? Това заявява Н. В. Цар Симеон II в своя позиция за отсъствието му от Възпоменанието, посветено на спасяването на българските евреи.
„При наличието на неоспорими факти, документи и прочее, неспоменаването на името на Цар Борис ІІІ като определящ фактор за спасението, сочи за девалвация на настоящата ценностна система“, заявява той.
„В деня, в който си прощаваме взаимно, разбира се, прощавам това невежество, но няма да забравя оскърблението към паметта на баща ми. През онези години само той като държавен глава посмя да се опълчи на Хитлер, за да опази нашите сънародници от еврейско потекло. Куражът му тогава, дори с риск за неговия живот, се признава и почита по света”, посочва още Н. В. Цар Симеон II.