„За мен е привилегия да говоря пред толкова ерудирана аудитория и в такава прекрасна обстановка”, започна изказването си Цар Симеон. „Тъй като участниците в тази конференция са много добре подготвени и специалисти в тази сфера, ще очаквам с интерес това, което ще споделят с нас за рода Батенберг от фамилията Хесен. Смятам да огранича своите думи до една по-лична гледна точка за Княз Александър I, оставяйки на моят сънародник доц. д-р Владимир Златарски, който по-късно ще направи изказване, по аналитичната част. Както всички вие знаете, Княз Александър Батенберг е нашият първи владетел след Освобождението на България през 1878 г. Въпреки че негово управление продължава едва 7 години, които са изпълнени с трудности, той става герой за нас българите, с много заслуги към родината ни. Мисля, че определени владетели се ползват с по-позитивни настроения в народната митология. След натиск, главно от чужбина, Княз Александър заминава в изгнание и по-късно умира в Австрия. По молба на моят дядо Цар Фердинанд, останките на княза са върнати. Той е погребан в България в българска генералска униформа и положен в скромен мавзолей-гробница в София. За съжаление, доколкото знаем, това е единственият български владетел, който е погребан в България. Дори мястото, на което лежат останките на моя баща Цар Борис е неизвестно до ден днешен! Както споменах по-рано, моята гледна точка е на база личен, семеен опит. Както Сакскобургготската, така и Хесенската фамилии са свързани с практически всички кралски дворове в Европа. В случая на Батенберг: с Великобритания, Гърция, Русия, Испания, Швеция и дори Черна гора, тъй като братът на Александър, Франц Йосиф, се жени за принцеса Ана, която беше моя баба и сестра на италианската Кралица Елена. Интересен факт е, че съпругите на Царя Освободител и на цар Николай II са хесенски принцеси“, добави Симеон II.
„Бих искал да спомена, че около 140 години след времето на Александър, разделението на русофили и русофоби все още се усеща, основно в политическите среди. Ние изглежда не се учим от миналото, а според мен историята и географията никога не трябва да се загърбват. Вярвам, че всички хора, участващи в политическия живот трябва първо да минат курс по история. След това трябва да се водим от нашия национален интерес, не от емоционални подбуди или външен натиск. Силно вярвам, че България е неразривна част от Европейския съюз и в същото време това не би трябвало да изключва едни добри отношения с Русия”, завърши изказването си Царят.
Негово Величество изрази задоволството си, че в такъв престижен научен форум е поканен да участва и български учен в лицето на доц. д-р Владимир Златарски, който се представи блестящо и в изказването си заяви: „През 1879 г. в резултат на компромис между стремящите се към запазване на равновесието Велики сили, 22-годишният Александър фон Батенберг става български княз. Младият владетел попада в трудна ситуация и първите години от неговото управление са белязани не само от дръзновението за съзидание, но и от неуспешни опити да наложи вижданията си, от тежки политически сблъсъци и нападки и преплитащ се с тях комбиниран натиск на чуждестранни дипломатически и бизнес представители, от разширяваща се корупция и нелоялност. Александър полага големи усилия да преодолее всичко това. Когато впоследствие настъпва дълго очертавалият се разрив с Русия, той опитва напразно да спечели подкрепата на Германия, включително и с планове за династически брак. През 1885 г. в своя звезден миг Александър успява да проведе с успех Съединението на Княжество България с Източна Румелия и блестящо да го защити дипломатически и военно. Това дело определя и положителното възприемане на личността му в българската обществена памет и тогава, и от дистанцията на времето. Възникналата около Съединението криза поставя Александър в центъра на европейския интерес, както и на политиката на германския канцлер Бисмарк. Но успехът не помага на княза да закрепи положението си на престола: серия от драматични събития го принуждава през лятото на 1886 г. да абдикира, не толкова заради свои грешки, колкото в резултат на борбата между Великите сили и баланса сред тях.”
По време на участието си в конференцията Царят беше настанен в двореца Шьонберг, където по традиция се подписват всички гости, някога отсядали в замъка, сред които и негова майка Царица Йоанна.
