Пловдив. Легендата на „Ботев Пловдив“ и българският футбол Динко Дерменджиев-Чико почина месец преди да навърши 78 години. Рано тази сутрин, в малките часове на 1 май, емблематичният играч и треньор на „жълто-черния“ клуб почина след близо двумесечна борба за живота си вследствие на претърпян инсулт. Това съобщи сайтът на „Ботев Пловдив“. Легендата на българския футбол Динко Дерменджиев ще бъде изпратен с поклонение в събота, 4 май. Поклонението ще се състои в зала „Колодрума“ и ще започне в 10.00 часа. В 13.30 часа в църквата „Св. Архангел Михаил“ в централния гробищен парк в Пловдив ще се състои опелото, а непосредствено след него ще бъде и погребението на Динко Дерменджиев – Чико.

Динко Дерменджиев – Чико, е роден през 1941 г. навръх Деня на Ботев и загиналите за свободата на България - 2 юни.
Дерменджиев започва футболната си кариера като вратар в "Марица" Пловдив. През 1959 година преминава в редиците на "канарчетата", където защитава честта на ботевистите цели 19 сезона и се превръща в най-знаковата и разпознаваема фигура на "жълто-черните" в историята на клуба.
С екипа на "Ботев" Дерменджиев изиграва 447 за първенство, в които отбелязва 194 гола. В европейските клубни турнири записва 10 двубоя, в които отбелязва 3 попадения.
Чико е шампион с "Ботев" през 1967 година, носител е на купата на страната през 1962 година, вицешампион през 1963 година и бронзов медалист през 1961 година. Носител е на Балканската клубна купа с "канарчетата" през 1972 година.
Обявяван е за "Футболист на Пловдив" през 1966, 1967 и 1976 година, "Заслужил майстор на спорта" през 1967 година и за "Спортсмен №1 на България" през 1974 година.
Динко Дерменджиев е избран от привържениците на "Ботев" Пловдив за футболист №1 на клуба за ХХ век.
В националния отбор на България изиграва 58 срещи, в които бележи 19 гола. Чико участва на три световни първенства - в Чили през 1962 година, в Англия през 1966 година и в Мексико през през 1970 година.
Като треньор е начело на Ботев в периодите 1979-1984, 1989-1991, 1992-1993, 1995-1996, 1997-1998, 1999-2001.
Носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист в първенството през 1981 и 1983 и финалист за Купата през 1984 и 1991 г.
Освен Ботев води още отборите на Чепинец (Велинград) (1978-1979), Шумен (1984-1985), младежкия национален отбор (1985-1987, 1994-1995) Спартак (Плевен) (1987-1988), Омония Арадипу (Кипър) (1988-1989), Марица (Пловдив) (1997), Левски (София) (1991/ес.), Хебър (1992), Черноморец (Бургас) (1995), Локомотив (София) (1996), Локомотив (Пловдив) (1996/пр., 1998-1999).