Приетите поправки предвиждат още субсидията, отпускана по държания бюджет да се разпределя от Българската православна църква за източноправославното вероизповедание и от Главното мюфтийство за мюсюлманското. Според измененията държавната субсидия ще се предоставя и за българските православни църковни общини в чужбина. Досега субсидия се предоставяше само на задгранични епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква. Заложени са разпоредби, според които максималният размер на заплатата на свещенослужителите не бива да надвишава средната месечна заплата на наетите в икономическа дейност „Образование“. Досега заплатата не биваше да надвишава тази на педагогически специалист. За служителите на религиозни институции не е предвидена промяна и остава старата разпоредба, според която заплатата им не бива да надвишава тази на наетите в обществения сектор. Изключение от тези изисквания правят ръководните органи на вероизповеданията. Промените предвиждат още държавната субсидия да остане в размер на 10 лв. за самоопределило се лице към вероизповеданията с над 1% от преброените лица в страната. За останалите вероизповедания се запазва правилото субсидията да не бъде по-малка от 15 млн. лева.
Преди началото на дебата по законопроекта депутатът Павел Шопов от „Атака“ призова да бъде отложено разглеждането му до идването на министъра на финансите. „Парламентарната група на БСП да дойде и да влезе в задължението си и да участва в отхвърлянето на това безумие, което предстои. Нека да дойде, ако има сделки, да каже какви са те и да ги докаже. Ние също бихме изказали съображения в тази насока. Аз също имам такива съмнения“, подчерта още Шопов. Предложението му за отлагане на промените обаче бе отхвърлено.
По време на дебата по Закона за вероизповеданията изключително активна бе парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заместник-председателят на ВМРО Искрен Веселинов посочи, че трябва да се допълни името на законопроекта и да се казва Закон за вероизповеданията в полза на Главното мюфтийство. „Колеги, не се прави така“, каза още Веселинов и посочи, че Мюфтийството може да си разсрочи задълженията. „Да преосмисли този законопроект. Той е вреден, създава двоен стандарт, създава усещане, че едно вероизповедание в България е фаворизирано“, посочи още Веселинов.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов обясни, че за пореден път Народното събрание и България трябва да бъдат поставена на колене в разрез със законите и в разрез с най-елементарна логика и норми. „Защо е необходимо това? Нека да поразсъждаваме по този въпрос. Въпросните 8 млн. са напълно във възможностите на ДПС и кръговете от фирми да си ги осигурят и заплатят“, изтъкна Симеонов. Той призова ГЕРБ да не се „връзват на въдицата“ на ДПС даже с дребните сметки за гарантиране на мнозинство и кворум, защото утре и вдругиден ще има нови искания.
Призивите на „Обединени патриоти“ провокираха председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов да апелира да не се дели България на мюсюлмани и християни, тъй като това няма да доведе до нищо добро. „Ще гласувам по съвест и никой по никакъв начин не е оказал някакъв рекет, за да сложа подписа си и да гласувам днес за законопроекта“, допълни Цветанов. Той посочи, че ГЕРБ е единствената партия, в която има представители от всички вероизповедания и подчерта, че това са достойни българи.
„Нека все пак да бъдем отговорни и да кажем какво направихме в края на 2018 г. Ние изпълнихме политически ангажимент, който беше дискутиран и поет от всички политически сили на КСНС при президента Румен Радев. Нека да си припомним КСНС май месец 2017 г. Нека да си припомним КСНС април месец 2018 г. И тогава имаше много ясен поет политически ангажимент от всички парламентарни сили, които участваха в него и се съобразихме и беше общо становището на президента, когато запозна медиите с целите и с това, което сме постигнали на КСНС. Днес разбира се, всеки може да интерпретира по своему това, което обсъждахме. Разбира се, че БСП не присъствайки в парламента, не идвайки на работа, могат да интерпретират най-волно и най-свободно“, каза още Цветанов.
Министърът на финансите Владислав Горанов също коментира казуса. По думите му случаят с опрощаването на дълговете на вероизповеданията действително е по-особен. „Тук не говорим за стопански или търговски субекти, а за регистрирани вероизповедания. Основната цел на закона, както е известно и след участието ми в КСНС беше в максимална степен и бързо да намалим възможните влияния на външни разузнавателни служби и външни влияния върху отделните вероизповедания, които да ги тласкат като мрежа за нездравословно влияние върху процесите в нашето общество. Това, което се оказа е, че едно от вероизповеданията действително дължи по-голяма сума и ако не се беше взело това решение във вида, в който днес на първо гласуване се подкрепи, на практика целта на закона скоро нямаше да бъде изпълнена“, коментира Горанов.
Всички коментари за КСНС при президента бяха провокирани от сутрешното телевизионно участие на лидера на БСП Корнелия Нинова, в което тя заяви, че при президента всички са били единодушни, че трябва да спрат външното финансиране на вероизповеданията. Тя бе категорична, че не е ставало дума да се опрощават задължения на мюфтийството. „Държавата отпусна субсидия на вероизповеданията, ние това сме го приели, това беше и съгласието при президента. Да намерят начин тази субсидия да се използва за заплатите“, каза още лидерът на БСП и заяви, че опрощаването на задълженията няма нищо с темата за външното финансиране. Нинова обърна внимание, че ГЕРБ управляват с ДПС и „Обединени патриоти“, които са им само параван.
Деница КИТАНОВА
