Велико Търново. Драган Цанков създава една от първите български печатници в Свищов, въпреки забраната на османските власти. Тъй като не получава разрешение за основаването й у нас, той я разполага в католическия манастир „Сен Беноа“ в Галата, разказа за Радио „Фокус“ – Велико Търново Надя Ангелова, уредник от Историческия музей в Свищов. Тя уточни, че делото е свързани с две имена – Драган Цанков и Димитър Паничков. „Драган Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество, министър председател на България при управлението на княз Александър I Батенберг. Роден е в Свищов на 9 ноември 1828 г. в богато семейство. Учи във Виена и през 1852 г. издава българска граматика на немски език. Същата година Драган Цанков донася в Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград и през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир „Сен Беноа“ в Галата“, поясни още Надя Ангелова. Тя допълва, че негов помощник в техническата работа бил Хаджи Димитър Паничков, известен по-късно като свищовския печатар Дядо Паничков, тъй като купува печатницата от собственика й за 40 000 гроша. „През 1876 г. Паничков пренесъл половината от печатницата в Плоещ, в която работи синът на сестра му Христо Г.Кисьов. По време на Освободителната война Паничков печатал на руските офицери бланки, разписки и квитанции. По това време отпечатал и книгата „Закон за българските войници“, написана от капитан Райчо Николов. Раздавал я безплатно на българските опълченци“, разказва още уредника. Печатницата идва в Свищов след Освобождението, а днес в основен фонд „История на България 15-19 в.“ на Къщата-музей на „Алеко Константинов“ се съхраняват оригинални писма и фотографии на Димитър Паничков и семейството му.
Луиза ТРАНЧЕВА