София. 28-годишният австралиец Брентън Тарант извърши нападение в две джамии в новозеландския град Крайстчърч, при което загинаха 49 души. След инцидента се разпространиха снимки, на които се вижда, че оръжията, които използва атентаторът, са покрити с надписи на различни езици, включително на сръбски, част от които засягат и България. На пълнители на автоматично оръжие са написани имена на ключови сражения от Руско-турската и Балканската война. Единият от тях гласи „Битка при Булаир 1913". Става въпрос за Боя при Булаир от 8 февруари 1913 г. между българската Седма пехотна рилска дивизия под командването на генерал-майор Георги Тодоров, и османските дивизии „Мюретеби“ и 27-а пехотна под командването на Али Фетхи Окяр, образуващи 10-и турски корпус. На оръжието и пълнителите се четат още името на принц Фружин – синът на на цар Иван Шишман (1371-1395), и който се бори срещу османците преди падането на Втората българска държава. Спомената е и битката на връх Шипка от Руско-турската война (1877-1878).
Тази информация стана повод министър-председателят Бойко Борисов да свика спешна среща със службите във връзка с информацията за българска следа в терористичния акт в Нова Зеландия. Срещата продължи един час, като в сградата на Министерски съвет дойдоха вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът на вътрешните работи Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров. Присъстваха и директорът на ГДБОП Ивайло Спиридонов и директорът на ГД "Национална полиция" гл. комисар Христо Терзийски.
На брифинг след срещата главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че нападателят Брентън Тарант е посещавал исторически места, свързани с историята на балканските страни. Нападателят е посетил Балканския регион през 2016 г. „За периода от 28 до 30 декември 2016 г. бе установено негово пътуване до Република Сърбия. Пътуването е осъществено през Черна гора, Босна и Херцеговина, и Хърватска. Той е пътувал с автобус и не е преминавал през територията на България“, обясни главният прокурор. Цацаров заяви, че Тарант е бил и в България за периода от 9 до 15 ноември 2018 г. На 9 ноември мъжът е пристигнал на летище "София" с полет от Дубай“, а на 10 ноември е наел автомобил и е посетил: Дряново, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Пловдив, Асеновград, Бачково, Казанлък и Банско. Според информацията на 15 ноември с полет на румънските авиолинии, лицето е заминало за Букурещ. Сотир Цацаров заяви, че няма данни за евентуална терористична дейност или връзки на лицето от атентата в Нова Зеландия на наша територия. Според него на този етап не може да се правят геополитически изводи за атентатора, защото трябва да се постигне максимален информационен обмен. Министърът на външните работи Екатерина Захариева обърна внимание, че от страна на нападателя има доста сериозно познаване на балканската история в детайли. Захариева призова да се внимава, да не се подстрекава етническо напрежение у нас, като се отправят послания. Министърът съобщи, че Тарант е посетил България като турист, като няма установена връзка със страната. „Искам да подчертая, че осъждаме всеки такъв акт, извършен срещу невинни хора, независимо от тяхната религия. По никакъв начин не желаем този акт да бъде свързван с България и българската история. Ние сме толерантен народ, живеем в мир и разбирателство с различни етноси и религии“, подчерта Захариева и изтъкна, че сме пример за етническа толерантност. Вътрешният министър Младен Маринов заяви, че няма новопостъпили данни за атентатора в Нова Зеландия, които да променят въведените мерки за сигурност в страната ни. „Една от задачите е да установим дали е имал контакти с български граждани и дали е имало лица, които са го съпровождали“, посочи Маринов.
За „Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров обърна внимание, че имената, които вижда на оръжието на нападателя в Нова Зеландия са на мъченици от Средновековието, които са загинали в борба с османското нашествие в края на 14 в. и първата половина на 15 в. „Мога да кажа категорично, че този човек е бил специалист по Балканска история. Имената, които са споменати на оръжието, са наистина недостъпни, дори за някои студенти по история“, заяви той. Според него този човек очевидно има изключителни знания и върху средновековната и върху по-новата история. „Как ги е добил, е въпрос, който службите трябва да изяснят“, коментира проф. Овчаров. Той обясни, че на оръжието се виждат имената на княз Лазар, който е повел битката на Косово поле, Милош Обилич, който убива турския султан Мурад I в шатрата му преди битката и други. „Като средновековен историк, особено много ме впечатли, споменаването на принц Фружин“, обърна внимание Овчаров и уточни, че Фружин е син на цар Иван Шишман и не е от най-популярните исторически личности. По-рано през деня темата коментира за „Фокус“ и експертът по антититероризъм Христо Смоленов. Според него свързването на България с терористичния акт в Нова Зеландия има потенциал на поредната световна провокация. Той допусна, че тази информация би могла и да е фалшива. Христо Смоленов определи като „нова мода“ името на България да бъде замесвано във всевъзможни световни провокации. „Много съм критичен към всякакви появи на българска следа в такива случаи.
Деница КИТАНОВА