Бургас. Странджанските народни могат да се разпознаят по характерното меко тоноизвличане. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас народната певица Златка Ставрева. По думите ѝ хороводните песни най-често са построени в „минорен лад“, а бавните са изпълнени свободно, без определен ритъм, с „тремоло“ на гласа. „Обредните ритуали в Странджа – коледуване, пролетни момински игри, Филек, великденските, гергьовденски и еньовденски празници са съпроводени с много песни, запазени до днес“, отбеляза Ставрева. Тя добави, че мистичното очарование на областта се постига и благодарение на природата на Странджа планина. „В етнографски план тук има смесване на три групи – рупци, тронки и загорци. Най-многочисленото население са рупците, те носят и най-старите местни традиции. От тази етнографска група е част и моето семейство“, каза още Ставрева. Според нея народното творчество е националното богатство на народа. „За песента са нужни векове. Народното творчество е дълбоката същност и жизнената сила на народа ни и е неприкосновен знак, че българският народ е бил, е и ще бъде. Народната песен ни дарява с най-щедрите дарове – сила, вяра, любов и утеха. Тя е лек за душата“, каза още народната певица.
Мария ПОПЧЕВА