София. „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“ е най-старата книга, която притежава библиотеката във Видин. Това каза в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“ Наталия Николова, библиотекар в отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин. Тя подчерта, че като един от най-старите градове в България и Европа Видин е бил съпричастен към културното израстване на държавата ни през всичките епохи от нейното развитие. В далечното минало е станал административен търговски, военен и културен център. „Видин става едно от средищата, в които се заражда новобългарската книжнина, която ще даде мощен тласък на просвещението през Възраждането и по-късно на следосвобожденското ни книжовно дело. За развитието на книжовността през Възраждането и след Освобождението черпим сведения от видинската книга на д-р Бърни Бончев от 1946 година. Според него е общоприето, че отец Паисий поставя началото на българското пробуждане и се счита за родоначалник на нашата книжнина. Предпоставките за Българското възраждане Бончев вижда в просвещението на народа, в икономическото му възраждане и политическо влияние“, обясни тя. Наталия Николова допълни, че до края на 17 век малко са били българите във Видин, които са знаели да пишат и четат и които са се занимавали с книжовна дейност. „По същото време Йосиф Брадати пише така, че да могат и простите хора да разбират псалтирските тълкувания и каноническите четения. Така се създава цяла книжнина, написана на народни диалекти – т.нар. дамаскини. Още преди да завърши своята „История“ Паисий се е срещал с учения българин, както се изразява самият Бончев „видинец по произход“ Йован Раич – историк и богослов, професор в школата в Карловци, написал своята „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“, за да се консултира с него. Тази книга е написана на черковнославянски език. Издадена е през 1823 година в Будапеща и е най-старата книга, която притежава Регионалната библиотека във Видин“, допълни Наталия Николова. Не по-малко е било и влиянието на Доситей Обрадович върху Софроний Врачански, който е единствен съвременник на Паисий, познавал автобиографията на Обрадович и неговия превод на Езоповите басни – за написването на житието и видинските сборници. „Софроний разбирал, че за умствения и нравствен напредък на народа са необходими не само проповеди, поучения и молитви, а и много различна книжнина. Така написва два обемисти сборника през времето на неговото тригодишно пребиваване във Видин – 1800-1802 година. Първият му сборник е „Поучения и словосказания на праздников господних”, съставен от негови проповеди, които е произнасял по села и градове. Вторият сборник е смесен с религиозно и с нравствено съдържание“, обясни Наталия Николова. Просвещението намира израз в националното самосъзнание и политическото положение във Видинския край. Развиват се търговията и занаятите, гражданското еснафство се явява носител на Националното възраждане. През този период избухват масови въстания в Северозападна България. Така се стига до създаването на единна гражданска класа – силна, заможна и самостоятелна. Търговците и занаятчиите наред с учителите, книжовниците, духовниците и свещениците са най-ревностните крепители на българската книжовност през Възраждането. Те са и най-щедрите дарители за училища, църкви и манастири, по-късно за различни дружества и читалища. Започва да се развива периодичният печат и книгопечатането във Видин. През 1874 година излиза първият видински вестник „Ступан“, който е и първото българско издание на селскостопанска тематика, печатан в град Видин от 1874 до юни 1875 г. След това в Русе и Букурещ в печатницата на Любен Каравелов до 1876 година, когато спира да излиза поради настъпилите революционни събития. Издател и редактор е Димитър Хранов, а един от сътрудниците на вестника е Михалаки Георгиев. „Вестникът е притежание на Регионалната библиотека. Д-р Бърни Бончев посочва, че непосредствено след освобождението във Видин има около 13 000 жители. Процентът на грамотните бил твърде малък. Грамотни били търговците и еснафите“, каза още Наталия Николова.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА