Велико Търново. Отбелязваме 162 години от рождението на Коста Паница – жител на Велико Търново, борил се за славата на България през целия си живот. Той е роден във Велико Търново на 12 март 1857 година в дома на Атанас Николов Хаджигеоргиев и съпругата му Венета. Това припомни ха за Радио „Фокус“ – Велико Търново от Военния архив в града.
Коста Паница е участник в освободителните войни, в Априлското въстание, в опълчението, в Руско-турската освободителна война, в Сръбско-българската война, български офицер. След това участва и в самия акт на Съединението. Според историческите данни, той е и много сериозен деец на Македоно-Одринското революционно движение, участва в създаването и развиването на младата българска армия.
Родът му е известен с прозвището Паница, което баща му не носи. Коста учи в училището „Св. Кирил” във Велико Търново. След като бащата е починал, се преместват във Варна за кратко. През 1876 година през Варна заминава за Букурещ и от там се установява в Одеса, където посещава Одеското военно училище. След това се връща в България, участва в подготовката на Априлското въстание, за което се е свързал с Иларион Драгостинов, със Стефан Стамболов, Сава Пенев и други, обрекли се на народното дело българи. През 1876 година участва също и в започналата Сръбско-българска война в отряда на Генерал Черняев. След нейното приключване на 21 октомври 1876 година постъпва в руската армия, а в последствие се включва в българското опълчение, като в неговия състав участва в най-емблематичните битки, като за Шипченската епопея получава своето първо военно отличие. Повишен е и във военно звание, става подпоручик. След войната е назначен за военен следовател в Русе. В Сръбско-българската война той командва с голям успех Смолчанския партизански отряд, след това е назначен и за командир на Чипровския партизански отряд. За тези военни успехи и призванието има документи, които изтъкват качествата му на командир.
По време на преврата от 9 август 1886 година срещу княз Александър Батенберг застава твърдо на негова страна. След като княз Фердинанд I заема българския престол, Паница го смята за узурпатор. На 21 януари 1890 година е разкрит заговор в столичния гарнизон за убийство на княза и министър-председателя Стамболов. За негов организатор е посочен именно майор Паница, което води до осъждането му от военен съд на екзекуция. Тя е извършена на 16 юни 1890 година.
Луиза ТРАНЧЕВА