Несъмнено, времената са добри
Няма спор, че гръцко-американските двустранни отношения са отлични. Фокусът на почти всички информации от американското правителство и публикациите на медиите в Гърция през последния месец е да подчертаят Стратегическия диалог САЩ-Гърция като следващата стъпка в година, през която отношенията се подобряваха постоянно и бяха придружавани от наратив, че двустраннуите връзки са в своя исторически зенит, или поне са близо до там.
Нямаше практически опит да се обясни, че САЩ също имат „стратегически диалози“ с редица събеседници, като Пакистан, Индия, Китай, Катар, както и със съюзници като Италия. Посолството на САЩ в Атина посочи, че във Вашингтон вниманието трябва да бъде върху „важната геополитическа динамика около Гърция в момента“, което, за съжаление е нещо, което почти винаги е вярно, така че тук няма нищо ново.
Други тълкуват Стратегическия диалог като някаква награда / признание за правителството на премиера Алексис Ципрас за подписването на Споразумението с Македония / БЮРМ през миналата година, както и за определянето на САЩ за "Почетна страна" на Международния панаир в Солун през септември, което постави САЩ по-напред в обичайната годишна ротация за това разграничение сред големите търговски партньори на Гърция.
Преекспонирано?
Опасността от вида прекомерно излагане на медиите, който бе наблюдаван преди срещата за Стратегическия диалог е, че гръцката публика лесно може да развие усещането, че висшите американски официални лица във Вашингтон и другаде прекарват повече време, размишлявайки над гръцките работи, отколкото е случаят и че по някакъв начин Гърция „е преминала в друга категория“ с администрацията на Тръмп. Колкото и на хората да им се иска да повярват в това, то просто не е вярно, тъй като повечето от вниманието, което страната получава е страничен ефект на регионалната нестабилност, а не, защото гласът на Атина сега има по-голяма тежест във Вашингтон.
Най-добрите времена
Понастоящем циркулиращият разказ, че двустранните отношения се намират в своя зенит или близко до него, ясно служи както на правителството на Ципрас, така и на американските официални лица, натоварени с управлението на отношенията. Но кой разбира толкова малко за историята на двустранните отношения, за да се опита да преразгледа новата история?
Само кратък поглед от 20 години назад трябва да докаже, че настоящият разказ е под въпрос в най-добрия случай и ще подчертае факта, че двустранните отношения между САЩ и Гърция след посещението на Бил Клинтън през 1999 г. в Гърция са по-важни за хората, които имат значение във Вашингтон, отколкото днес. Това е вярно, въпреки негативните отзиви в пресата за демонстрациите срещу Клинтън и ситуацията със сигурността в онези времена.
Причината е проста, обратно в този период една икономически разширяваща се Гърция, работеща усърдно да се присъедини към еврото, всъщност имаше осезаеми ресурси, които да предложи на региона, освен стратегическото си местоположение и високопарните изявления за регионална стабилност.
Основният елемент бе Гръцката програма за развитие на Югоизточна Европа на стойност 500 млн. долара, която се появи при официалното посещение на Клинтън, а именно - Гръцкият план за икономическа реконструкция на Балканите или HiPERB.
Благодарение на тази инициатива на тогавашния министър-председател Костас Симитис, Вашингтон припозна Гърция като истински партньор в регионалното развитие в средносрочен план и беше дълбоко впечатлен от динамичната роля на гръцкия частен сектор за инвестиране в региона, подпомагайки широкото пазарно ориентирано икономическо развитие, ръководено от големите гръцки фирми, което посетителите могат да видят в почти всеки голям балкански град. За известно време Гърция беше истински „двигател“ на регионалното развитие. Днес, поради продължителната гръцка икономическа криза, дори не можем да си представим такова нещо, макар да бяха направени редица изказвания относно ролята на Гърция като „регионален стабилизатор“.
Стратегическият диалог – пълен с клишета
В перспектива стратегическият диалог има конкретна цел да поддържа движението на двустранните отношения напред. Официално, „Стратегическият диалог се основава на година на интензивни отношения, подчертава силата на двустранните отношения и потвърждава взаимния ангажимент на САЩ и Гърция да задълбочат сътрудничеството в следните области: Регионалното сътрудничество, отбрана и сигурност, правоприлагащи органи и контратероризъм, търговия и инвестиции, енергетика и връзки между хората“. (Виж комюникето)
https://gr.usembassy.gov/joint-statement-regarding-the-inaugural-united-states-greece-strategic-dialogue/
Двете области, в които очакванията, може би прекалено артикулирани, не са изпълнени по отношение на „резултатите“, са в сферата на енергийната търговия и военното сътрудничество.
Имаше по-големи очаквания за споразумение между държавната DEPA в Гърция и американските износители на втечнен природен газ (LNG), но вместо това беше обявена единствена спот сделка за покупка като форма на утешителна награда за доставка в новоразработения терминал Revithousa за втечнен природен газ в края на декември. Двете страни виждат дългосрочно споразумение като стратегически жизненоважно и преговорите продължават.
Въпреки че със сигурност беше обсъждано, в съобщението не се споменава нито дума по една критична тема, повдигана винаги когато висши гръцки делегации в областта на отбраната посещават САЩ, а именно многогодишно удължаване на договора за американското Военноморско съоръжение (под наем) в залива Суда в Крит, което в момента се подновява ежегодно.
Превод и редакция: Иван Христов
