Тогава вероятно Заев ще се сблъска с различно разположение на силите в ЕС, предвид това, че изборите в Гърция на 7 юли ще сложат край на управлението на неговия основен гръцки съюзник, правителството на гръцкия премиер Алексис Ципрас.
На 18 юни Европейският съвет обяви, че решението за започване на преговори с Албания и Северна Македония е отложено за по-късно тази година след среща на министрите на европейските и външните работи в Люксембург, която не успя да постигне споразумение за дата за започване на преговори, което изисква единодушие. Когато евентуално преговорите бъдат започнати, процесът може да отнеме няколко години – най-малко.
Доверието в ЕС е заложено на карта
Съгласуваните заключения от срещата на 18 юни отбелязаха: „предвид ограниченото време и важността на въпроса, Съветът ще се върне към въпроса с оглед постигане на ясно и съществено решение възможно най-скоро и не по-късно от Октомври 2019 г.”
Както се и очакваше, представителите на ЕС посочиха, че важно да се изпрати правилното послание към държавите от Западните Балкани, които са извършили реформите, изисквани от Брюксел. Те твърдят, че Северна Македония трябва да бъде възнаградена за уреждането на дългогодишния си спор за името с Гърция чрез споразумението през юни 2018 г., докато Албания премина реформите в съдебната система, които бяха засенчени от протести срещу премиера Еди Рама. Те също така твърдят, че по-нататъшното забавяне на започването на преговорите ще подкопае доверието в ЕС.
Остава същият стар спор относно скоростта на разширяването на ЕС
Същината на спора за темпа на разширяване на ЕС на Западните Балкани не е нова, всъщност темата беше отложена с една година, когато за първи път беше разгледано миналото лято, веднага след като Гърция и бившата югославска република Македония подписаха Преспанското споразумение, с което се разрешава 28-годишния спор между двете страни.
Европейският комисар по разширяването Йоханес Хан през май представи препоръка, че Северна Македония и Албания трябва да започнат преговори възможно най-скоро.
Няколко основни държави-членки на ЕС се противопоставят на идеята за разширяване в момента, главно Франция и Холандия. Миналата седмица обаче 13 държави-членки, предимно от Източна Европа, но също и Италия и Австрия, се присъединиха към призива за незабавно откриване на преговорите с двете балкански страни.
Различни доклади показват, че редица интереси на държавите-членки на ЕС в друга фаза на разширяване са подкопани от антиимиграционните настроения сред избирателите и от засилената критика на вече непрозрачните процеси на вземане на решения в блока. Позовавайки се на продължаващите проблеми с корупцията и правосъдието в държавите-членки Румъния и България, някои страни смятат, че по-бавният подход ще се способства за устойчивите реформи в проблемните сектори.
Германия е основна причина за отлагането, тъй като първо трябва да получи одобрение от парламента, а това не беше възможно в поставения срок от двете страни, които са изключително нетърпеливи да започнат присъединителни преговори през това лято. Остава неясно в коя посока в крайна сметка ще поеме Германия, но по-рано Берлин беше важен поддръжник на ранното стартиране на преговорите. Източници в Скопие публично заявиха, че Заев е получил редица гаранции, когато е бил на посещение в Берлин преди седмица.
Франция, по-специално, не желае да върви напред сега, смятайки, че ЕС трябва да реши собствените си вътрешни проблеми, преди да приеме нови членове. Френският президент Емануел Макрон е обвиняван, че държи Северна Македония като заложник на плановете си за реформи, които задълбочават интеграцията в ЕС.
Холандската долна камара също отхвърли започването на преговори с Албания, въз основа на високите нива на корупция и организирана престъпност.
Гръцкият фактор
Един тъмен облак за Скопие, а може би и за Тирана, са парламентарните избори на 7 юли в Гърция. Според последното проучване, Ципрас ще излезе от власт малко след това, което ще струва на Северна Македония нейния основен гръцки съюзник.
С оглед на голямото противопоставяне на споразумението от миналия юни и силовата тактика, която Ципрас използва, за да осигури ратифицирането на сделката през януари, може да се очаква, че новото правителство незабавно ще предизвика преглед на политиката по всички въпроси, произтичащи от Преспанския договор, за да покаже своята решимост да го подобри в своя полза. Едно от първите и най-лесните средства, с които разполага новото правителство, ще бъде въпросът за разширяването, така че не е неразумно да се очаква Гърция да промени сегашната политика и да се превърне в поддръжник на по-бавен подход за разширяване до момента, в който се постигне разбирателство със Скопие.
Докато Албания не представлява толкова належащ проблем за новото гръцко правителство, въпросите, свързани с третирането на гръцкото малцинство и граничните въпроси, остават отворени и започването на преговорите за разширяване може да станат жертва на това.
Превод и редакция: Иван Христов
