На последните местни избори през 2017 г. СДСМ спечели около 421 хил. гласа, а ВМРО-ДПМНЕ - близо 336 хил. Общият брой на гласувалите за двете най-големи партии бе около 757 хил. Прогнозите са, че ако на първия тур на изборите за нов държавен глава кандидатите се доближат до тази цифра, има надежда за постигане на цензус във втория кръг, когато най-малко 40% от регистрираните гласоподаватели трябва да гласуват, или около 723 хил. души, за да бъдат признати изборите за валидни.
От гледна точка на кандидатите, то те бяха намалени до трима – най-скромният списък от 1999 г. насам на претенденти, измежду които македонците ще трябва да изберат следващия си президент. За първи път на президентските избори със собствен кандидат не участва „Демократическата партия на албанците“, а „Демократичен съюз за интеграция“, след въздържането през 2014 г., се върна към „играта“ чрез подкрепата, която оказа на Стево Пендаровски като общ кандидат със СДСМ. Този вид коалиция се случва за първи път в историята на президентските избори в страната, въпреки че управляващите партии вече са имали съвместно участие в местните избори през 2017 година. Двете сравнително нови партии на албанците – „Алианс за албанците“ и БЕСА - застанаха зад независимия кандидат Блерим Река, който в края на кампанията предизвика съмнения, че е влязъл в надпреварата, за да извлече определена полза за Гордана Силяновска-Давкова. Характерна черта на тези избори е фактът, че кандидат за президент от нежния пол ще излезе на втори тур, въпреки че Силяновска не е първата жена, която се състезава за най-високата длъжност в изпълнителната власт.
Тримата кандидати идват от академичната общност, т.е. всички са университетски преподаватели по право, които в миналото също са изпълнявали държавни функции, но като цяло политиката не е била тяхната основна професия. Що се отнася до отношението им към ключови въпроси на вътрешно и външнополитическо ниво и в частта от компетенциите на държавния глава, по време на кампанията бяха потвърдени диаметрално различните позиции на кандидатите, особено между Пендаровски и Силяновска.
Блерим Река (59 г.) влезе в президентската надпревара напълно неочаквано като независим кандидат, след което получи подкрепа от опозиционния „Алианс за албанците“ и БЕСА. За двете партии това са първите президентски избори от основаването им като политически субекти. През последните години Река не присъстваше в публичното пространство - не беше политически активен след завръщането си от Брюксел, където в периода 2006-2010 г. бе посланик на страната в централата на ЕС. Завършил е Юридическия факултет в Прищина и е доктор по международно публично право със специализация от Харвард. Преподава в университета в Югоизточна Европа, базиран в Тетово.
Неговата предизборна платформа се основава на мотото „За Република", което според него означава, че той ще се застъпва за върховенството на закона в държавата, а не за властта на индивидите. Река оцени споразумението на Преспа като ключова тема в предизборната кампания като компромис, който проправя пътя на Македония към НАТО и ЕС. Той също така каза, че разбира тежестта, с която македонците приемат промяната на името на държавата, но че е необходимо да се придвижи процесът на интеграция.
Когато подаде кандидатурата си за президент, Река предупреди, че без албански кандидат македонското мултиетническо общество може да се превърне в „моноетническо". Той обаче заяви, че не разчита само на албанските гласове, а на гласовете на всички граждани, които вярват в евроатлантическата и мултиетническа република. А част от кампанията му беше на македонски език, така че успя да привлече симпатии сред някои етнически македонци. Въпреки че социологическите проучвания показват, че рейтингът му е стабилен и солиден, шансовете за класиране за втория кръг на изборите са слаби. На въпроса към кого ще пренасочи избирателите си във втория кръг на гласуването, Река последно подчерта, че очаква да влезе в решаващия етап на изборите, но не планира да дава указания на избирателите си кого да подкрепят, защото – съгласно думите му, избирателите са индивиди, а не машини за гласуване.
Гордана Силяновска-Давкова (64 г.) спечели доверието на членството на ВМРО-ДПМНЕ на партийния конгрес в Струга, където се яви като безпартиен кандидат, макар че след това в предизборната си кампания изрази почти идентични нагласи като тези на опозиционната партия. След около две десетилетия това всъщност е своеобразно завръщане на Силяновска в политическия живот, тъй като тя е била член на първото политическо правителство след независимостта, в периода 1992-1994 г., водено от Бранко Цървенковски. През следващите години Силяновска е посветена главно на преподаването в Юридическия факултет в Скопие, където е завършила и магистърска степен, а докторската й защита е в Университета в Любляна.
Нейната кампания, озаглавена „Справедливост в Македония", всъщност беше в духа на закона, тъй като кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ се опита да подкопае Преспанското споразумение, като постоянно подчертава, че като президент ще го уважава, но лично никога няма да го спазва. Според нея споразумението от Преспа не е само отвъд конституционното право, но и противоречи на международните правни норми. По време на предизборната кампания Силяновска се опита да привлече албанските избиратели, чиито гласове се очаква да бъдат решаващи във втория тур. Въпросът обаче е доколко е успяла, като се имат предвид твърдите позиции на ВМРО-ДПМНЕ през изминалия период по няколко въпроса в областта на съвместното съществуване, включително новия Закон за използването на езиците.
В кампанията Силяновска настояваше, че е време Македония да има жена президент и че ако бъде избрана, тя ще наложи баланс в изпълнителната власт в страната, тъй като е кандидат на основната опозиционна партия. Според управляващите партиите възгледите на Силяновска всъщност са продължение на политиката на сегашния президент Георги Иванов.
Стево Пендаровски (55 г.) ще се опита да стигне до президентската резиденция във Водно за втори път, този път като съвместен (или консенсусен) кандидат на двете водещи партии в управляващата коалиция – СДСМ и ДСИ. В миналите избори, като кандидат на опозицията за президент, Пендаровски загуби битката от Иванов. По време на предизборната кампания Пендаровски заяви, че той и СДСМ са морални победители в изборите през 2014 година.
Завършил е Юридическия факултет в Скопие и е получил магистърска и докторска степен в Института за политически, правни и социологически изследвания, а от 2008 г. е професор в Американския колеж в Скопие.
Пендаровски бе издигнат като кандидат-президент от позицията на национален координатор за НАТО в правителството. Преди да се премести на този пост, Пендаровски беше член на съответната парламентарна група, където влезе в списъка на СДСМ в Първи избирателен район (Скопие) на предсрочните избори през 2016 г. Започва кариерата си в Министерството на вътрешните работи, от където се премества в кабинета на втория президент на Македония Борис Трайковски. След това Пендаровски е бил съветник по външната политика и сигурността и в кабинета на следващия президент Бранко Цървенковски, а междувременно е бил ръководител на комисията по време на президентските избори през 2004 г., както и на тази за референдума срещу териториалната организация.
Пендаровски поведе кампанията под мотото „Заедно напред", като подчерта, че с избирането му за държавен глава ще бъде осигурена приемствеността на политиките, водещи до пълна интеграция на страната в НАТО и ЕС. Според Пендаровски Преспанското споразумение, както и Договорът за добросъседство с България, имат историческо значение и отварят евроатлантическите перспективи на държавата, без да отнемат нищо от държавността.
Превод и редакция: Тереза Герова
