Когато през март 2016 г. бе затворен т.нар "Балканският маршрут", над 40 000 имигранти от бедни африкански и азиатски страни, останаха на гръцка територия. Някой "отгоре" реши, че портите на Гевгелия вече не трябва да бъдат отворени за онези, които без документ и с куфар с желания и мечти планират да достигнат заможните западноевропейски страни, които вече са получили толкова хора, колкото им е необходимо.
Три години по-късно, вероятно никой от тези 40 000 мигранти вече не е в Гърция, защото със сигурност са се придвижили незаконно, за да стигнат до мястото, за където са тръгнали. Ако те са успели по пътя, пълен с несигурност и изкушение, сега със сигурност следят събитията със своите "наследници", а сред тях вероятно има и техните съграждани и роднини, които са оставили своето вчера, за да имат утре. Мирно и прилично.
Невероятно е как историята и събитията в тези области се повтарят. Когато чуете свидетелствата на хилядите мигранти, които са отишли в Солун с надеждата да стигнат до Македония, вие осъзнавате, че нищо не се е променило в съзнанието на тези нещастни хора, нито в търговците с техните съдби, нито в политиците.
Една "наивна" безотговорна новина в социалните мрежи, че южната граница е отворена, се превърна в паническо бягство, в което хората се третират като обекти, на които е забранено да преминават границата.
И сега, само по себе си, възниква въпросът кой е този, който толкова жестоко играе с човешкия живот, дава на бедните хора лъжлива надежда и накрая, всъщност, отново и отново ги разочарова, притиска ги към стената и ги кара да се питат дали си струва?
Не, това не е трафик на хора, те нямат граници, които да са отворени за един ден, защото тогава какво ще правят? Някой ще каже, че представители на неправителствени организации от западноевропейски страни го правят по някаква причина, както в една от миналите кампании към Гевгелия, които завършиха трагично. Има логика, че проблемът с мигрантите винаги се актуализира, когато трябва да бъде политически мотивиран. Още по-лошо, съдбата на мигрантите се използва като плашило, а дори и най-трагичното, самите мигранти се използват като понятие за страх и паника за населението, което ще трябва да се изправи пред тях, ако властите покажат, че са неспособни и не успеят да отбият нападението.
В този контекст самото правителство не трябва да се придържа към темата и да дава "успокояващи" изявления, че държавата е готова да се справи с нова бежанска криза, както направи преди няколко години. По този начин косвено се нагрява атмосферата, че тази "проклета и опасна" вълна ще нахлуе в страната, но можем да спим спокойно, защото държавата ще знае как да се справи с нея и няма да позволи на тези "мръсни" хора от някои далечни страни се приближават до нас и откраднат нашата земя.
Априлският епизод на кампанията към южната граница завърши безславно за стотици мигранти, които започнаха да напускат района около Солун. Това беше преди, вероятно така ще бъде и в бъдеще.
Особено преди изборите. Може да е случайно, също като пожарите, които изгориха страната през март. Задачата на държавата е да реагира адекватно във всяка ситуация, да предотвратява и наказва. Тогава ще знаем какви сме, кой и защо го прави. И защо измъчените и изпатили хора използват кой знае от кого?
Превод: Юлиян Марков
