След като министрите на държавите-членки подписаха протокола за приемане на Македония в НАТО, само ратифицирането на пълноправното членство разделя страната от пълноправно членство. Днес се очаква Гърция да постави "печат" на този документ, като гласува в парламента и ще бъде не само първата страна, която ратифицира членството, но и ще го направи рекордно кратко време – на практика за два дни.
Освен това EurActiv за втори път публикува информация, че ратификацията на протокола за присъединяване на Македония ще се ускори и че страните-членки са получили такава препоръка, за да може Македония да "хване" срещата на върха на НАТО през декември тази година в Лондон. Самият факт, че 29 страни трябва да извършат ратификацията, показва, че процесът ще бъде сложен.
Проучванията, извършени в Черна гора преди приемането, показаха, че ратификацията е най-тежка в Люксембург, Хърватия и Съединените щати, защото само в тези три страни тя трябва да бъде приета с мнозинство от две трети. При това, в 27 от 29-те държави-членки, ратификацията се прави в парламента и само в Канада правителството решава за това, докато в Обединеното кралство министърът на външните работи поставя подпис и протоколът се изпраща за информация в парламента за 21 дни. Анализът на предишните разширявания показва, че процедурата по ратифициране е най-дълга в Нидерландия, следвана от Германия, след като през 2004 г. тя се разшири значително със седем нови страни, а в Нидерландия тя има рекордни 275 дни и 160 дни в Германия. Различни практики съществуват по начина, по който се извършва ратификацията, само със закон или с резолюция, от една или две парламентарни камари (в Съединените щати ратификацията се гласува, например, само в Сената), в 21 държави тя се гласува по най-простата процедура - с обикновено мнозинство. Практически, с изключение на Албания, Естония и Словакия, във всички други страни е достатъчно одобрение с болшинство от един глас.
Най-важното е, че обикновено страни с политическа и демократична традиция, дори когато се сменят правителствата, спазват международните споразумения, които са подписали и когато вече са подписали документа, ще бъдат прецедент, ако не ратифицират приемането. Накрая Македония има последната дума, като след всички ратификации трябва да каже дали все още иска да бъде член на Алианса, т.е. накрая страната може да промени решението си, ако междувременно дойде антинатовско управление на власт. Също така е важно как този процес получава публична подкрепа в бъдещите държави-членки. Анализът показва, че от всичките 14 страни, които станаха членове на НАТО по време на последните пет разширявания, само две потвърдиха желанието си да влязат в Алианса чрез референдум, а всички останали гласуваха в парламента. Става въпрос за Унгария, където 85,3% от участвалите граждани са гласували за НАТО и Словения, където подкрепата възлиза на 66,2%.
Превод и редакция: Юлиян Марков
