Скопие. Европейският комисар по разширяването Йоханес Хан и върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини застанаха изцяло зад препоръката да се започнат преговори за членство с Македония. Те употребиха всички аргументи и „оръжия“, за да убедят страните-членки, че тяхното решение трябва да бъде потвърдено и че това ще бъде повратна точка за Македония и региона. Досега те никога не са се трудили толкова много и никога не са притискали толкова открито държавите-членки, които, уплашени от евроспетиците, се страхуват да взимат каквито и да е решения, които се асоциират с приемането нови членки. Силата на Хан и Могерини бяха, преди всичко, аргументите им и досието на Скопие, а тяхната слабост това, че мандатите им свършват и времето за потвърждаване на решенията е кратко, а процедурите – дълги. Тъй като това е втора препоръка за започване на преговори, след като ЕС написа в доклад, че до декември т.г. трябва те да започнат реално, въпросът, който се поставя сега е – ще материализира ли най-накрая Съюзът препоръката дадена от комисията, или това ще остане евроинтеграция на хартия, предвид всички препоръки за започване на преговори, получени през последното десетилетие, пише проевропейският македонски вестник „Независен“ в материал, представен без редакторска намеса.

Няма нужда да си експерт, за да разбереш, че решението трябва да мине през „иглени уши“ и че ако сред страните-членки има воля да го реализират след идването на новата ЕК през ноември, те ще трябва да използват някакви креативни решения. Посланието, което дойде преди обявяването на доклада на ЕК от Берлин, не предполага, че дори страната, която е най-големият ни поддръжник в Съюза, Германия, ще бъде в полза на процес на завършване на процедурата преди срещата на върха на 21 юни. Следващата е вече в средата на октомври, когато Гърция ще има ново правителство, което може да усложни процеса, защото не стои зад Преспанския договор, а френският лидер Еманюел Макрон няма да бъде по-окуражен, отколкото беше преди евроизборите и дори ще бъде допълнително обезсърчен от духането на новите ветрове в Брюксел. Ясно е обаче, че за първи път получихме кристално ясна препоръка за преговори, извършихме много реформи, разрешихме спора, който ни блокира в продължение на две десетилетия в ЕС - и не ни е ясно какво ще получим и дали. Единствената полза е, че правителството ще трябва да направи реформи, защото решението на държавите-членки няма да търпи неуспехи или регресия.
Същината на въпроса е в това, че получихме дата, но не можем да се зарадваме на това. Получихме силна подкрепа от Брюксел, който дори отвори фронт срещу страните-членки с посланието, че е минало времето, когато е трябвало да се поставят условия, защото сега ЕС е този, който трябва да изпълни това, което е обещал. Брюксел го обяви на висок глас, но са мълчаливи тези, които трябва да завършат процеса.
Нямаше окуражаващ отговор и на най-чувствителния въпрос – има ли въобще приятели на разширяването на Съюза, след което се оказа, че това са само съседите на кандидатите, без да се спомене нито една голяма и силна страна-членка от тези, които по-рано подкрепяха процеса. Въпреки че нашата страна е на опашката на европейската интеграция, главно поради недостатъците си и заради Гърция, отговорността на Съюза е, че в продължение на три десетилетия държавата е в неопределена ситуация от гледна точка на перспективата. Време е ЕС да коригира несправедливостта към Македония, независимо колко силни са евроскептиците във Франция, Великобритания, Италия и дори в Германия. Време е ЕС да постави Македония на европейската карта, с или без Албания, защото ако този път не успеем, „Велика Албания“ ще бъде единствената ни перспектива. Ако преговорите не започнат този път, най-добре е да ни спестите мониторинга, срещите на високо равнище и докладите, защото тази страна вече няма пари или време за губене за перспектива, която не се реализира, която непрекъснато се отдалечава и е трудно да се разбере дали е реални или е фатаморгана.

Превод и редакция: Иван Христов