Брюксел. Срещата на министрите на отбраната на НАТО, която бе открита в Брюксел на 13 февруари, беше първото съвместно обсъждане на членовете на Алианса относно това как да се действа в условията на прекратяване на Договора за премахване на ракети с среден и малък обсег (ДРСМО), предприето едностранно от американските власти. В западните експертни среди се отбелязва, че засилването на защитата на НАТО срещу нестратегическите ракети на Русия е вече на дневен ред, пише в. Независимая газета.
Преговорите в Брюксел станаха специални по две причини. Първо, Радмила Шекеринска, министър на отбраната на Македония, бе поканена на срещата на министрите на отбраната. Тя получи статут на наблюдател без право на глас. Това стана възможно благодарение на сключването на 6 февруари на протокола за присъединяването на балканската държава към Северноатлантическия съюз. На брифинг в централата на организацията един от представителите на НАТО предположи, че Македония може да стане пълноправен член на военния блок до пролетта на 2020 г. „Очаква се ратифицирането на документа за присъединяване на Македония да отнеме 12 месеца от членовете на съюза“, заяви представителят на военния блок. „Парламентите на двете страни, Гърция и Словения, вече са ратифицирали протокола за присъединяване“. Македония трябва да стане 30-ият член на Северноатлантическия съюз. Второ, за първи път членовете на НАТО започнаха обща дискусия за това как ще изглежда „светът без ДРСМО“.
„Ние сме ангажирани в планирането в много различни области, включително, разбира се, във военната област“, каза Столтенберг в едно от интервютата си, коментирайки условията, в които Северноатлантическият алианс ще се окаже след премахването на ДРСМО. „Нашите военачалници обмислят различни варианти: как трябва да реагираме на факта, че Русия ще разположи повече ядрени ракети в Европа. Но ние няма да бързаме да вземаме решения“.
Коментирайки ситуацията с ДРСМО, Столтенберг повтаря обвиненията на американското правителство срещу Русия: той смята, че Москва е основният виновник за застоя в дискусията за съдбата на ракетното споразумение. „Убеден съм, че Договорът може да бъде запазен, ако Русия уважава подписания от нея документ със САЩ“, заяви генералният секретар на НАТО в разговор с руски журналисти, отговаряйки на въпрос на Независимая газета.
В американските експертни среди отбелязват, че основното за Алианса сега е въпросът за укрепване на отбраната. „Властите на страните от НАТО бяха единодушни в подкрепата на претенциите на САЩ за нарушаване на Договора от Русия“, каза Ричард Уайц, директор на Центъра за военно-политически анализ към института „Хъдсън“. „И сега Русия обяви, че след изтичането на договора ще разположи повече ракети, способни да удрят цели в Европа“. Затова правителствата на страните от НАТО трябва да решат как да отговорят на увеличената заплаха от руски ракетни удари. Американските власти посочиха, че няма да разположат ядрени ракети в Европа, но може да искат да засилят защитата на НАТО срещу нестратегическите ракети на Русия (5 000 км и по-малко)“. В тази връзка основният въпрос за Северноатлантическия алианс сега остава дали да подкрепи такава инициатива, казва анализаторът.
Въпреки това дискусията около договора, която все още е замразена, продължава. По време на пресконференция в щаба на НАТО Столтенберг заяви, че ще продължи разговора за съдбата на споразумението с руския външен министър Сергей Лавров по време на Мюнхенската конференция, която ще се проведе от 15 до 17 февруари. „Твърдо вярвам в необходимостта от поддържане на диалог с Русия на различни нива. Очаквам с нетърпение срещата с министър Лавров в Мюнхен“, каза генералният секретар на военния блок.