Министерството на външните работи на Русия анонсира преговори между външните министри по „най-широк кръг от въпроси“, включително увеличаването на стокооборота и културното сътрудничество. Но, най-вероятно, главната тема на преговорите ще е бъдещето на Косово, което ще бъде обсъждано на предстоящата среща в Берлин между лидерите на Сърбия, Албания, Косово, Германия и Франция.
Както вече бе обявено, на 29 април в германската столица ще се състоят преговори между канцлера Ангела Меркел и президентите на Франция и Сърбия Еманюел Макрон и Александър Вучич, премиера на Албания Еди Рама и държавният глава на Косово Хашим Тачи. Брюкселското споразумение за нормализация на ситуацията в тази непризната от Белград република, както изглеждаше тогава, можеше да облекчи живота на всички заинтересовани страни и на първо място на косовските сърби, които живеят компактно предимно в северната част на страната. Но това, уви, не се случи – независимо от редовните отстъпки на сръбските власти, Прищина не изпълни нито едно от подписаните условия.
През пролетта на 2018 г. началникът на сръбската правителствена служба за Косово и Метохия, дясната ръка на президента Вучич Марко Джурич, бе арестуван на територията, контролирана от сърбите в провинцията, за да бъде експулсиран от Косово. А през миналата есен започна рязко изостряне. През октомври Тачи, придружен от специални части, неочаквано посети северната част на Косово, самоуправляващите се сръбски общини; и обяви превръщането на републиканската полиция в истинска армия (което противоречи на всички подписани споразумения и Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН) и в крайна сметка правителството на премиера на Косово Рамуш Харадинай наложи 100% мита върху вноса на стоки от Сърбия. Сега, за да осигурят храна за косовските сърби, които съставляват около 5% от населението на региона (100 хиляди души), те трябва да минават през Македония, което удължава логистиката и увеличава цената на стоките. Навярно в това има и директен икономически интерес на косовските власти.
През цялата изминала година, в по-голяма степен неофициално – което внасяше известно раздразнение в и без това вечно недоволната белградска интелигенция – се водиха преговори между Белград и Прищина за намиране на приемливо решение за статута на новосъздадената страна. Тогава като такова изглеждаше т.нар. разграничение, т.е., по същество, взаимно отстъпване на етнически цветните територии – населената от сърби северна част на Косово срещу два населени с албанци района в Южна Сърбия в Прешевската долина (Прешево и Буяновац). Това би позволило в известна степен да се разсее междуетническото напрежение на тези две места, което в противен случай заплашва да прерасне в нов конфлик. Но сега обаче властите на Косово са разделени в позициите си - радикалният албански националист Харадинай категорично се противопостави на Тачи, който е готов на отстъпки.
Редовните срещи на руския президент със сръбския лидер Александър Вучич и нередовните с Хашим Тачи (в Париж на 100-годишнината от края на Първата световна война през ноември 2018 година) свидетелстват за безусловната роля, която играе в този процес Владимир Путин. По думите на Дачич, още през 2014 година възможността за разграничение е обсъждана в хода на преговори в Москва. В същото време, призивите на руското МВнР да се спазва Резолюция 1244 на СС на ООН (според която Косово се счита за част от Сърбия) показва предпочитанията към по сложни подходи на руско официално ниво. И въпросът тук не е във всички възможни обвинения в предателство на националните интереси, както изглежда на пръв поглед.
От една страна, разбира се, прецедентът с Косово, без значение какво казва някой, изигра своята безусловна роля, от която по подразбиране Москва се възползва през август 2008 г. в Южна Осетия и Абхазия, а през март 2014 г. и в Крим. От друга страна, опасността от този пример за всеки европейски федерален модел, включващ автономни / национални републики / територии, е очевидна. Поради тази причина, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, Германия доскоро се противопоставяше на преструктурирането на границите на Балканите - вероятно се опасяваха от възможни последствия за други европейски региони, склонни към сепаратизъм.
В същото време, от гледна точка на интересите на руското икономическо присъствие, облекчаването на напрежението около Косово чрез частично разграничаване може да изиграе положителна роля - главно заради планираното изграждане на газопровода „Турски поток“ през Южна Сърбия. За тази цел Москва би могла да действа и като посредник в процеса на преговори. Освен това не само Вучич, но и Тачи демонстрираха разбиране за ролята на Русия в решаването на този въпрос.
Предвиждайки една от основните претенции срещу разграничението - позицията на Сръбската православна църква (СПЦ), заслужава да се отбележи, че в този случай всички сръбски паметници и църкви ще получат екстериториален статут по аналогия с „държавата в държавата“ - Атон в Гърция. Милорад Додик, дългогодишният лидер на Република Сръбска (РС) в съседна Босна и Херцеговина, който сега е председател на Президиума на страната, беше първият защитник на политиката на всеобщо разграничаване на териториите на Балканите - с очакването за последващо присъединяване на територията на РС към Сърбия.
Дали подобен сценарий ще се прилага на практика е отделен въпрос. Фактът, че на Балканите отдавна трябваше да бъдат изтрити линиите на международното напрежение, е безспорен факт.
Превод и редакция: Иван Христов
