В заключението в Москва се предполага: има планирано, с ясен антируски акцент, въвличане на Балканите в неприятелски блок. И защо се нуждаем от такива балкански партньори?
Какво прави Вашингтон днес на Балканите? Главна ли е за него „руската заплаха“ от медиите? Изглежда не. Днес на Балканите има няколко големи международни играчи: ЕС, САЩ, Русия, Китай, Турция и редица арабски страни. За нито един от тях Балканите не са самоценен регион. Всички, освен САЩ, го възприемат като точка за навлизане на европейския пазар. Дори и неговата геостратегическа стойност е намалена напразно. Вашингтон, по очевидни причини, не се интересува от Балканите като входна точка към пазара на ЕС (но е интересен като точка за възможна дестабилизация на ЕС). На практика Вашингтон свързва Югоизточна Европа не с Брюксел, а с втората половина - Централна и Източна Европа, премества военно-стратегическите си ресурси тук и постепенно променя приоритетните си партньори.
Доказателство за това е залогът на Белград. Преди няколко години Вашингтон обяви възстановяването на партньорството със Сърбия като основен приоритет в региона. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че „трябва да простим бомбардировките, но няма да забравим“. Не без мълчаливото съгласие на САЩ, макар и безуспешно, планът за разделение на Косово беше обсъден през цялата минала година, което може да се разглежда като опит да се играе в полза на Белград. И това изобщо не е парадокс, а една от догмите на американската външна политика. Вашингтон никога не е бил обвързан нито с тъмните, нито със светлите страни в историята на двустранните си отношения. Вчерашните опоненти са съвременни партньори. И обратно. Спомнете си поне Виетнам. За Сърбия това също е обяснимо.
Централният елемент на американската военна инфраструктура в региона е Румъния, където от 2011 г. има елементи на противоракетна отбрана на САЩ. На територията на Румъния можете да поставите военен контингент от въоръжените сили на САЩ с численост от 3 хиляди души и ако е необходимо, да го увеличите до 3,5 хиляди войници, но не повече от 90 дни. Централните обекти са основата на системата за противоракетна отбрана „Девеселу“; базата „Михаил Когълничану“ и военноморската база в Констанца.
Важен елемент е България, където има четири американски бази: „Безмер“ и „Граф Игнатиево“, полигон Ново село, логистичен център Айтос (област Бургас). Броят на американския персонал в страната, според споразуменията от 2006 г., е 2,5 хиляди души (с възможност за разширяване до 5 хиляди за период до 90 дни). Въздушните бази на НАТО в Унгария, които имат възможност да приемат тежки самолети C-17, имат логистично значение за България и Румъния. Миналата година САЩ обявиха създаването на пет нови бази на Балканите. В Централна Албания ще бъде създадена въздушна база на НАТО.
Беше обявено създаването на три военни обекта в Гърция. Също така се планира създаването на учебен център на НАТО в Каламата. Северна Македония е важна за САЩ, за да гарантира българското направление.
Стабилни Балкани са изгодни за Русия. Нашите инвестиции там от началото на 2000-те години, макар и малки, са критично важни. Провал на европейското удължаване на „Турски поток“ поради изострянето на ситуацията в региона също е крайно нежелателно. Нещо повече, тъй като Москва умишлено се дистанцира в продължение на две десетилетия от участието си във вътрешния политически живот на Сърбия и други балкански партньори, в случай на дестабилизация и загуба на власт от действащите политически сили в Белград, Русия няма да има на кого да разчита. Всяка друга политическа сила, която замени Вучич, на практика ще бъде гарантирано антируска
За разлика от Лондон и Берлин, които играят двойна игра и се конкурират за лидерство помежду си, важно е Москва и Вашингтон да потвърдят статута си на международен арбитър и да запазят стабилността на региона за осъществяване на вътрешните цели. Заключение: в светлината на нарастващите протести в региона и очевидната безизходица в преговорите между Белград и Прищина с посредничеството на ЕС, за Москва е изгодно да излезе с инициатива за „пакетни” дискусии по косовските и босненските въпроси. Москва ще може да запази собственото си политическо влияние на Балканите и да предотврати евентуална балканска пролет, като даде на сегашната регионална власт нова легитимност, като покани потенциални съперници за партньори.
