Москва. Три пъти министрите на външните работи на Русия и Турция се опитаха неуспешно да се срещнат през март тази година в рамките на заседанието на Съвместната група за стратегическо планиране. В резултат на това външният министър Сергей Лавров успя да посети колегата си Мевлют Чавушоглу само в края на месеца. Може да изглежда, че историята на трикратното прехвърляне на такава важна среща отразява развитието на отношенията днес: страните са толкова заети с дневния си ред, че едва ли намират време да се срещнат. Важно е да се помни, че това са честите контакти между Анкара и Москва - един от ключовете за успешното сътрудничество. Срещата между Путин и Ердоган на 8 април е потвърждение за това, пише руският в. „Независимая газета.
Съветът за сътрудничество на високо равнище, създаден през май 2010 г., е призован да координира изпълнението на проекти за политическо, търговско, икономическо, културно и хуманитарно сътрудничество. На заседанието на Съвета, осмият поред, бяха обсъдени два руски мегапроекта в Турция. Първо, това е атомната електроцентрала „Акую“ в Мерсин. Миналия месец компанията Akuyu Nuklear, която изпълнява проекта, представи документи на турската агенция за атомна енергия, за да получи лиценз за изграждането на третия блок. През 2023 г., за 100-годишнината на Република Турция, Русия обещава да пусне първия блок на атомната електроцентрала. Второ, страните обсъдиха изграждането на европейския сегмент на втория клон на „Турски поток“ през България.
Нова точка в дневния ред на Съвета е новината за плановете на САЩ да преразгледат параметрите на военното си присъствие в Северна Сирия. На фона на изявленията на Доналд Тръмп за изтеглянето на американските войски, Анкара изрази желание да проведе военна операция. През януари тази година руското ръководство припомни разпоредбите на Аданското споразумение, подписано от Турция и Сирия през 1998 г., при което турската страна получи право на трансгранични операции в случай на терористична заплаха. Всъщност Русия намери подходящ аргумент в полза на възстановяването на диалога между Турция и Сирия.
И накрая, най-трудните преговори между Турция и Съединените щати за сделката за придобиване на руски системи С-400 през последните няколко седмици постепенно бяха заменени от американски заплахи и изнудване. При тези условия за Турция става все по-трудно да разговаря със съюзниците от НАТО разумно. На срещата бяха обсъдени и доставките на С-400, тъй като изпълнението на този проект може да бъде началото на други инициативи в областта на военно-техническото сътрудничество.
На пръв поглед позитивната програма на Съвета за сътрудничество на високо равнище трябва да създаде впечатлението, че Русия и Турция все още са на вълната на подобрени отношения след кризата 2015–2016. Това е само отчасти вярно. Политическата воля на ръководството на страните, която в крайна сметка върна Турция и Русия в орбита на позитивен диалог, е под постоянен натиск както отвън, така и отвътре.
В известна степен Турция е свикнала да се обръща към Русия като ефективен лост за натиск върху Запада. Днес, в условията на привидно екстремно влошаване на отношенията с основния гарант на НАТО, САЩ, Турция ясно заявява, че възнамерява да развива отношения както с Русия, така и със Запада. За нея тази позиция е естествена и има чертите на прагматизма. Но този прагматизъм е непостоянен. Когато Анкара е завладяна от фантазии за възстановяване на Близкия изток, тя говори за необходимостта от сътрудничество със САЩ и НАТО. Влиянието на Анкара в региона се изравнява от други регионални играчи, а надеждата за сътрудничество със САЩ става все по-слаба.
Но трябва да разберете, че политиката на балансиране е изборът на сегашните турски управляващи елити. Бъдещето на отношенията в условия на все по-централизирана власт зависи от бъдещето на отделните политически кръгове.
Руските власти отдавна разбират с кого да говорят в Турция и чрез какви структури идва основният поток от политическа информация. Но както показва вътрешната политическа динамика в Турция, промени могат да се очакват по всяко време. Логиката на балансиране не се корени в турската дипломатическа бюрокрация, а в условията на предстоящите промени на елитите това означава, че двустранните отношения ще се определят от други политически интереси.
Взаимната зависимост чрез общи енергийни проекти има положителен ефект върху формирането на общи политически подходи към регионалните проблеми. Хуманитарното сътрудничество трябва да придава на отношенията положително съдържание, независимо от политическата конюнктура.
Срещата между Путин и Ердоган позволява на лидерите на Русия и Турция отново да сверят часовниците си. Но водещият принцип в турската политика на Русия трябва да бъде внимание не толкова на интересите на управляващия елит, колкото на интересите на Турция.