Двама американски конгресмени (демократът Валдес Демингс и републиканската представителка Елиза Стефаник) наскоро представиха необичаен законопроект за прозрачността на Владимир Путин, според който директорът на националното разузнаване, след консултация с министъра на финансите и държавния секретар, трябва да докладва на Конгреса относно имуществото на руския президент. Става дума за доходите на ръководителя на Руската федерация и неговото семейство както в Русия, така и в чужбина, включително активи, инвестиции, банкови сметки, недвижими имоти, както и разкриване на полезна информация. Американците се интересуват от всякакви „фалшиви“ или посреднически структури, използвани за „скриване на информация от публично разкриване“. Под подозрение ще бъдат и "най-значимите високопоставени политици и олигарси", които допринасят за дейността на Путин. Какво ще последва всичко това все още не е ясно, но вече е възможно да се предскаже по-нататъшното развитие.
Търсенето на пари, свързани с „клептокрацията“, е част от американската стратегия за национална сигурност, която оказва влияние върху корумпираните чужди служители. Предшественик на това беше Инициативата за възстановяване на активите на клептокрацията през 2010 г. И преди четири години ФБР, заедно с отдела за борба с измамите на Министерството на правосъдието, организира три специални отдела за борба с корупцията и клептокрацията в Ню Йорк, Лос Анджелис и Вашингтон.
Задачата на "анти-клептократичните" отдели на ФБР съвсем не е лесна, тъй като държавните глави в своята родина обикновено действат безнаказано и съгласно условията на Виенската конвенция са защитени от имунитет срещу наказателно преследване в чужбина. Във връзка с това възниква въпросът: какво да се направи, ако клептократът не може да бъде привлечен към отговорност? Отговорът е прост: "да бъдат съдени" чуждестранните му активи. В рамките на съществуващите правомощия Министерството на правосъдието използва процедурата за гражданска конфискация, която дава възможност за конфискуване на придобити активи, за които се твърди, че са престъпни, но без да се повдигат обвинения срещу корумпираните служители. Подобен подход се използва и при възстановяването на многомилионни глоби след досъдебното уреждане на искове в случай на нарушение на Закона за чуждата корупция от 1977 г. През 2018 г. 16 дружества са платили почти 2,9 млрд. долара по този закон, а през 2008 г. - 890 млн. Долара.
Трябва да се отбележи и още една тънкост. В съответствие с антиклептократската инициатива, американските власти връщат намерените и иззети от съда активи на правителството на ограбената държава. В случая с Руската федерация въпросът за завръщането виси във въздуха, тъй като никой не е отправял жалби срещу сегашния държавен глава.
Така предложеният от конгресмените законопроект може да докара по-скоро положителна репутация, отколкото материални щети на президента и е опасно не толкова за него, колкото за неговото обкръжение. Именно тези хора се появяват в списъците за санкции и са бенефициенти на компаниите. Търсенето и изземването на активите на последния обаче е много дълъг, труден и скъп процес, така че не трябва да се очакват бързи резултати от американската инициатива.
Превод и редакция: Юлиян Марков
