Между другото, едва ли Сирия и разногласията й с Израел са главното, към което се приковава вниманието на правителството в Бейрут. Той очаква посредническа помощ по друг териториален спорт, който се разгаря с Израел по повод шелфа в източната част на Средиземно море, където руска, френска и италианска компании се готвят да започнат добив на природен газ. Тази посредническа роля може да се даде както на РФ, така и на САЩ.
Ливан разчита на деликатната намеса на Русия при ситуацията в Левантийския басейн, където по френски данни се намират над три трилиона куб. метра газа и 850 млн. барела нефт. Това стана известно малко преди самолетът на Мишел Аун да се приземи на московското летище „Внуково-2“. «Не виждам нито една причина за Русия да не е посредник в спора между Ливан и Израел по повод морската граница », заяви ливанският лидер в навечерието на посещението си в руската столица.
Въпросът с границите на Ливан трябва да се разреши не само с еврейската държава – той присъства и в преговорите на ливанското и сирийското ръководство, а отношенията помежду им не са лоши. Освен това Русия е една от страните, на които Башар Асад е задължен за запазване на собствената си власт, тя би могла да помогне и на Ливан – и това не един път се отбелязва в арабската преса.
Конфликтът между Ливан и Израел се разгоря, след като в края на 2017 г. правителството в Бейрут одобри лиценз за консорциум от трите компании – руската, френската и италианската, да разработват блокове 4 и 9, които са в Левантийския басейн на находището. Съответната документация беше заверена през февруари 2018. Същевременно чия е собствеността на блок 9 се оспорва от израелска страна. Въпреки териториалните противоречия министърът на енергетиката и водните ресурси на Ливан Сезар Абу Халил съобщи, че разработката ще започне през втората половина на 2019 година. «Консорциумът вече представи план за разработване и бюджет на програмата. Всичко това съм го одобрил“, съобщи той. Ситуацията се усложнява заради факта, че морската граница между Ливан и Израел, които де юре от 1948 година са в състояние на война, и до ден днешен не е определена. .
Неотдавна държавният секретар Майк Помпео посети Бейрут и заяви, че САЩ искат да поемат контрола над набиращия скорост конфликт между двете близкоизточни държави по повод морския шелф. «САЩ желаят съвместно с ООН да помогнат на Ливан да разреши пограничния си спор с Израел », е обявил шефът на американската дипломация на среща с председателя на Камарата на депутатите на Ливан Набих Бери.
Трябва да се отбележи, че американските условия са така разчетени, че да се задоволят стремежите на властите в еврейската държава. Така например преди година предшественикът на Помпео Рекс Тилерсън предложи собствен компромисен план за Левантийския басейн, според който на Ливан ще се предадат 60–65 на сто от спорните участъци. Тогава Аун заяви, че страната му „няма да отстъпи на Израел нито сантиметър“. Вероятно така бе оставено пространство, на което Русия да стане дипломатически посредник.
При внимателно разглеждане на ситуацията тя може да сеокаже взривоопасна, в много по-голяма степен отколкото са търканията между Сирия и Израел за Голан. В коментар за обстановката по повод шелфа, министърът на енергетиката на Израел Ювал Щайниц заяви, че страната му е готова за дипломатическо разрешаване на спора, но не изключи и силов вариант, ако еврейската държава прибегне към атака. Подобни опасения имат основание. Лидерът на ливанската ХизбулаХасан Насрула бе призовал ливанското правителство «ад отстоява правото си да разработва шелфовото газово местонаходище в Източно Средиземно море от позиция на силата, като се опира на националното единство ». Всички ливанци са готови да се обединят за защита на нефтените запаси – те са собственост на целия народ“, заявява политикът. Той бе посъветвал правителството в Бейрут „да не се доверява на САЩ“.
Сред експертите се смята, че ако Русия посредничи в териториалния спор между Израел и Ливан, ще укрепи позицията си на важна сила в Близкия изток. «Става дума до колко тя е готова да се сблъска с рисковете, като участва в съдружията в различни участъци от шелфа, тъй като резултатите от геоложките проучвания са доста различни едни от други“, заявява пред „Независимая газета“експертът към Руския съвет по международни работи Антон Мардасов. Той е убеден, че голяма роля в ситуацията около Левантийския басейн играе политическият фактор. „Москва се възползва от конюнктурата – противоречиви отношения на САЩ и Саудитска Арабия към новия ливански кабинет и на совите връзки с Иран и Хизбула, като едновременно с това използва и преговорите с регионалните играчи като възможност да ги (иранците - НГ)въздържа.“
Превод и редакция: Ивелина Ватова
